ТЕКСТ 2
са чпи бхагавад-дхармт
кма-мӯха пар-мукха
яджате кратубхир девн
питш ча шраддханвита
са – той; ча апи – освен това; бхагават-дхармт – от преданото служене; кма-мӯха – заслепен от похот; парк-мукха – извръщайки лице; яджате – обожава; кратубхи – с жертвоприношения; девн – полубоговете; питн – прадедите; ча – и; шраддха – с вяра; анвита – притежаващ.
Жаждата за сетивно наслаждение завинаги лишава тези хора от възможността да се занимават с предано служене. Затова въпреки че извършват различни жертвоприношения и приемат велики обети, с които да удовлетворят полубоговете и прадедите, у тях никога не се пробужда интерес към Ка съзнание, към преданото служене.
В Бхагавад-гӣт (7.20) се казва, че хората, които се кланят на полубоговете, са загубили разума си: кмаис таис таир хта-гн. Те обожават полубоговете, защото са изпълнени с жажда за сетивно наслаждение. Естествено, за този, който иска да забогатее, да има добро здраве или да получи високо образование, ведическите писания препоръчват да обожава полубоговете. Материалистът има неограничен брой потребности и затова съществува огромно множество полубогове, които да удовлетворяват сетивата му. Гхамедхӣте, които искат да увековечат материалното си благоденствие, обикновено се кланят на полубоговете или на прадедите, като им предлагат пиа – храна в тяхна памет. Те са лишени от Ка съзнание и не се интересуват от преданото служене за Бога. Този тип „благочестиви“ и „религиозни“ хора са резултат от разпространението на философията на имперсонализма. Имперсоналистите твърдят, че Върховната Абсолютна Истина няма форма и затова човек може да си измисли такава форма, каквато сам пожелае, да я обожава и по този начин да постигне успех. Затова гхамедхӣте и материалистите обожават всеки полубог като Върховния Бог. Индусите, и особено тези от тях, които ядат месо, предпочитат да обожават богиня Клӣ, защото според предписанията на нея човек може да принесе в жертва коза. Те твърдят, че независимо дали човек обожава богиня Клӣ, Върховната Божествена Личност Виу или някой полубог, той постига една и съща цел. Това е истинско мошеничество, което отклонява хората от верния път. Ала множеството харесва тази философия. Бхагавад-гӣт обаче отхвърля всички подобни нелепи представи и ясно утвърждава, че само хората, които са загубили разума си, използват такива методи. Същата идея откриваме и в тази строфа – затова тук е употребена думата кма-мӯха, която значи „човек, загубил разума си или заслепен от похот и жажда за сетивно наслаждение“. Лишени от Ка съзнание, кма-мӯхите не се занимават с предано служене и се стремят изключително към сетивно наслаждение. Поклонниците на полубоговете са осъдени едновременно и в Бхагавад-гӣт, и в Шрӣмад Бхгаватам.