No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 28

гнам ека парчӣнаир
индрияир брахма ниргуам
авабхтй артха-рӯпеа
бхрнт шабдди-дхарми

гнам – знание; екам – едно; парчӣнаи – безразлични към; индрияи – чрез сетивата; брахма – Върховната Абсолютна Истина; ниргуам – отвъд материалните гуи; авабхти – се явява; артха-рӯпеа – във формата на различни обекти; бхрнт – погрешно; шабда-ди – звук и пр.; дхарми – надарен с.

Онези, които са безразлични към Трансценденталното, схващат Върховната Абсолютна Истина в най-различни форми и проявления заради измамността на сетивното възприятие. Заради този погрешен начин на разсъждение на тях всичко им се струва относително.

Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност, е една, но благодарение на безличностния си аспект се разпространява навсякъде. Това ясно се утвърждава в Бхагавад-гӣт. Бог Ка казва: „Всичко, което виждаш, е само разширение на моята енергия“. Той поддържа съществуването на всичко, но това не означава, че присъства лично навсякъде. Сетивните възприятия, например слуховото възприемане на звука на барабана, зрителното възприемане на красивия женски образ или усещането на приятния вкус на млечния сладкиш, се осъществяват от различните сетива и затова ги схващаме като различни едно от друго. Затова знанието, получавано чрез сетивата, ни води до заключението за наличието на различни категории, въпреки че в действителност всичко е едно, тъй като е проявление на енергията на Върховния Бог. По подобен начин чрез енергиите си – топлината и светлината – огънят може да се проявява в множество разновидности, т.е. под формата на най-различни сетивни обекти. Философите мвдӣ твърдят, че това многообразие е лъжливо, нереално. Но философите ваиави не смятат различните проявления на енергията на Върховния Бог за нереални. За тях те не се различават от Върховната Божествена Личност, защото са проявление на многообразните ѝ енергии.

Философите ваиави не приемат теорията, че Абсолютът е истински, а материалното творение е илюзорно, т.е. нереално (брахма сатя джаган митх). Те дават пример със златото: ако предметът, който блести, не е златен, това не значи, че е нереален. Например стридената черупка изглежда златна. Златистият ѝ цвят се дължи единствено на зрителното ни възприятие, но това не означава, че стридена черупка сама по себе си е нереална. По същия начин като наблюдава формата на Бог Ка, човек не може да разбере каква е истинската му природа, което обаче не означава, че Той е илюзия и не съществува. Природата на Ка можем да разберем от описанията в Брахма сахит и в другите книги на знанието. Ӣшвара парама ка сач-чид-нанда-виграха – Ка, Върховната Божествена Личност, има вечно и блажено духовно тяло. Не можем да разберем формата на Бога чрез несъвършеното си сетивно възприятие. За него трябва да получим автентично знание. Затова в тази строфа е казано гнам екам. Бхагавад-гӣт утвърждава, че онези, които смятат Ка за обикновен човек само защото отстрани им изглежда такъв, са глупаци. Те не знаят за безкрайното знание, могъщество и богатство на Върховната Божествена Личност. Материалните разсъждения, които се основават на сетивното възприятие, водят до заключението, че Върховният е лишен от форма. Заради тези спекулативни разсъждения обусловената душа остава в невежество под влиянието на заблуждаващата енергия. Човек трябва да разбере Върховния Бог чрез трансценденталния звук, който Той е дал под формата на Бхагавад-гӣт. В нея Богът казва, че няма нищо, което да го превъзхожда, и че безличностното сияние Брахман дължи съществуването си на неговата личност. Чистият и абсолютен светоглед, който ни дава Бхагавад-гӣт, може да се сравни с река Ганг. Водата на Ганг е толкова чиста, че може да пречисти дори магаретата и кравите. Но този, който пренебрегва чистите води на Ганг и се опитва да се пречисти с мръсните води от канализацията, не може да очаква успех. По същия начин човек може да постигне чисто знание за Абсолюта само като слуша от самия чист Абсолют.

В тази строфа се казва, че онези, които не се интересуват от Върховната Божествена Личност, се опитват да разберат природата на Абсолютната Истина, като се опират на несъвършените си сетива. Но човек може да стигне до концепцията за лишения от форма Брахман единствено чрез слухово възприятие, а не чрез непосредствен опит. Истинското знание се получава чрез слухово възприятие. Веднта сӯтра утвърждава: шстра-йонитвт – човек трябва да получи чисто знание от авторитетните писания. Ето защо всички умозрителни философски дискусии за природата на Абсолютната Истина са напълно безсмислени. Истинската самоличност на живото същество е неговото съзнание, което неизменно присъства, независимо дали живото същество е будно, сънува или спи дълбок сън. Дори в състояние на дълбок сън чрез съзнанието си живото същество усеща дали е щастливо или нещастно. Когато съзнанието се проявява чрез посредничеството на финото и грубото материално тяло, то е покрито, но когато се пречисти и се превърне в Ка съзнание, човек се освобождава от оковите на непрекъснато повтарящите се раждания и смърти.

Когато чистото знание се освободи от замърсяванията и от покривката на материалните гуи, тогава се разкрива истинската същност на живото същество – вечен слуга на Върховната Божествена Личност. Ето един нагледен пример: слънчевите лъчи блестят като самото слънце и когато слънцето е в небето, се разпространяват навсякъде, но когато слънцето бъде покрито от плътна завеса от облаци, пада мрак и възприятието ни става несъвършено. Следователно за да се измъкне от плена на невежеството, човек трябва да пробуди духовното си съзнание, или Ка съзнание, чрез процеса, изложен в авторитетните писания.

« Previous Next »