ТЕКСТ 33

Очевидно е, че като следва пътя на гна йога, пътя на емпиричните философски разсъждения, човек постига безличностния Брахман, докато изпълняването на предано служене в Ка съзнание усилва вярата и предаността му към Божествената Личност. Тук обаче е казано, че и бхакти йога, и гна йога са предназначени за постигането на една и съща крайна цел – Божествената Личност. Когато човек следва процеса на гна йога, Божествената Личност изглежда безличностна. Както един обект изглежда като че ли различен, когато се възприема от различните сетива, така в контекста на умозрителното философстване неизменният Върховен Бог изглежда безличностен. От голямо разстояние хълмът не се вижда ясно и този, който не познава местността, може да го вземе за облак. Но в действителност това не е облак, а голям хълм. Човек трябва да научи от някого, който познава добре мястото, че това, което прилича на облак, всъщност е хълм. Когато се приближи малко повече, вместо облак ще види хълма със зеленината по него. А когато стигне до самия хълм, ще види, че той е пълен с разнообразие. Можем да дадем пример и с начина, по който възприемаме млякото. Когато го видим, казваме, че е бяло, когато го опитаме, откриваме, че е вкусно, когато го докоснем, то ни се струва студено, когато го помиришем, усещаме хубавия му аромат. А когато слушаме, научаваме, че се нарича мляко. Възприемайки млякото с различните си сетива, ние казваме, че то е бяло, вкусно, ароматно и т.н., но всъщност обектът, за който говорим, е един и същ – млякото. По същия начин онези, които се опитват да открият Върховния Бог чрез умозрителни разсъждения, постигат сиянието на тялото му, или безличностния Брахман, другите, които се опитват да го открият с помощта на мистичната йога, го осъзнават като локализирана Свръхдуша. Но онези, които се насочват към Върховната Истина директно, поемайки по прекия път на бхакти йога, виждат Бога лице в лице в качеството му на Върховна Личност.

В крайна сметка Върховната Личност е целта, до която рано или късно трябва да изведат всички процеси. Този, който е имал щастието да се пречисти от всички материални замърсявания благодарение на това че е следвал принципите на писанията, се отдава на Върховния Бог, който е всичко. Както човек може да усети истинския вкус на млякото само с езика си, а не с очите, ноздрите или ушите си, по същия начин той може да разбере Абсолютната Истина по съвършен начин и в цялото ѝ блаженство само по един начин – чрез процеса на преданото служене. Тази истина се потвърждава в Бхагавад-гӣт: бхакт мм абхиджнти – ако човек иска да осъзнае Абсолютната Истина до съвършенство, той трябва да започне да отдава предано служене. Разбира се, никой не може да разбере Абсолютната Истина напълно съвършено. Тази задача е непосилна за нищожно малките живи същества. Но най-висшето възможно равнище на прозрение живото същество постига единствено чрез изпълняването на предано служене и по никакъв друг начин.

Като следва различните пътища, препоръчани от писанията, човек може да постигне безличностното сияние на Върховната Божествена Личност. Трансценденталното удоволствие, което живото същество изпитва от сливането с безличностния Брахман, е необикновено голямо, защото Брахман е ананта. Тад брахма никала анантам – наслаждението брахмнанда е безгранично. Но съществува нещо повече и по-висше дори от това безгранично наслаждение. Такава е природата на Трансценденталното. Безграничното също може да бъде надхвърлено и това още по-висше равнище е Ка. Когато човек общува лично с Ка, вкусът и настроението, на които се наслаждава в отдаването на предано служене, са несравними. Те превъзхождат дори удоволствието, което живото същество изпитва, сливайки се с трансценденталния Брахман. Затова Прабодхнанда Сарасватӣ казва, че каиваля, удоволствието от потъването в Брахман, безспорно е много велико и е целта, към която се стремят не един и двама философи, но за предания, който е изпитал удоволствието на преданото служене за Бога, потъването в безграничния Брахман е по-лошо и от ад. Затова човек трябва да се опита да се извиси дори над удоволствието в Брахман, за да постигне позицията, в която ще общува с Ка лице в лице. Умът е центърът на дейностите на сетивата, но Ка е господарят на всички сетива, Хӣкеша. Човек трябва да съсредоточи ума си върху Хӣкеша, Ка, така, както е правил Махрджа Амбарӣа (са ваи мана ка-падравиндайо). Бхакти е принципът, който лежи в основата на всички процеси за постигане на себепознание. Без бхакти нито гна йога, нито ага йога могат да доведат до успех. Докато човек не се обърне към Ка, процесите за постигане на себепознание ще бъдат лишени от крайна цел.