ТЕКСТ 4

Хората, които са пълни с материални привързаности, с всички сили се стремят да постигнат Луната и другите райски планети. Те мечтаят да отидат на някоя от многобройните райски планети, за да изпитват още повече материални удоволствия, да разполагат с по-дълъг живот и с по-големи възможности за сетивно наслаждение. Но попаднали в мрежите на материалните привързаности, хората не разбират, че смъртта е неизбежна дори на най-висшата планета във вселената, Брахмалока. В Бхагавад-гӣт Богът казва, че човек ще бъде принуден да търпи страданията на раждането, смъртта, болестите и старостта дори когато отиде на Брахмалока. Само този, който достигне обителта на Бога, Вайкухалока, никога повече няма да се роди в материалния свят. Ала гхамедхӣте, материалистите, нямат желание да се възползват от това преимущество. Те предпочитат вечно да сменят телата си и да се местят от една планета на друга. Те не се интересуват от вечния, блажен и изпълнен със знание живот в царството на Бога.

Вселената претърпява два вида унищожение, едното от които – в края на живота на Брахм. Тогава всички планетарни системи, в това число и райските планети, биват залети от водите на потопа и потъват в тялото на Гарбходака-шйӣ Виу, който лежи в океана Гарбходака върху змийското си ложе, наречено Шеа. Другият вид унищожение настъпва в края на всеки ден на Брахм и засяга само низшите планетарни системи. Когато сутринта се събуди, Брахм наново сътворява тези планети. Дадената строфа потвърждава думите на Бхагавад-гӣт, че ония, които се кланят на полубоговете, са загубили разума си. Такива глупави хора не разбират, че дори да се издигнат до райските планети, щом настъпи времето за разрушението на вселената, самите те, както и полубоговете заедно с планетите им ще бъдат унищожени. Те не знаят, че живото същество може да постигне вечен и пълен с блаженство живот.