ТЕКСТ 5
йе сва-дхармн на духянти
дхӣр кмртха-хетаве
нисаг няста-карма
прашнт шуддха-четаса
йе – тези, които; сва-дхармн – собствените си предписани задължения; на – не; духянти – се възползват; дхӣр – интелигентни; кма – сетивно наслаждение; артха – икономическо развитие; хетаве – заради; нисаг – освободени от материални привързаности; няста – изоставящи; карма – плодоносни дейности; прашнт – удовлетворени; шуддха-четаса – с пречистено съзнание.
Хората, които са интелигентни и са пречистили съзнанието си, намират пълно удовлетворение в Ка съзнание. Освободени от влиянието на гуите на материалната природа, те не работят, за да удовлетворяват собствените си сетива. Те действат точно така, както човек трябва да действа, защото изпълняват собствените си предписани задължения.
Съвършеният пример за такъв тип човек е Арджуна. Той бил катрия и негов предписан дълг било да се сражава. Обикновено царете водят войни, за да разширят границите на царството си, което управляват в името на собственото си сетивно наслаждение. Но Арджуна отказал да се сражава за удовлетворяването на сетивата си. Той казал, че дори да може да спечели цяло царство, пак не иска да воюва с роднините си. Ала когато Ка му наредил да се сражава и с наставленията на Бхагавад-гӣт го убедил, че негов дълг е да го удовлетвори, Арджуна се подчинил. Така той се сражавал не заради сетивното си наслаждение, а заради Върховната Божествена Личност.
Хората, които изпълняват предписаните си задължения не в името на сетивното наслаждение, а за удоволствие на Върховния Бог, се наричат нисага, освободени от влиянието на гуите на материалната природа. Думата няста-карма посочва, че те посвещават резултатите от дейностите си на Върховната Божествена Личност. На пръв поглед тези хора просто изпълняват задълженията си, ала цел на техните действия не е личното им сетивно наслаждение, а удовлетворението на Върховната Личност. Такива предани се наричат прашнт, което значи „напълно удовлетворени“. А шуддха-четаса значи „осъзнати за Ка“, т.е. с пречистено съзнание. Човекът, чието съзнание е замърсено, се мисли за господар на вселената, но този, който има чисто съзнание, разбира, че е вечен слуга на Върховната Божествена Личност. Като приеме позицията на вечен слуга на Върховния Бог и посвещава всичките си дейности на него, той постига пълно удовлетворение. Докато не престане да работи за удовлетворяването на собствените си сетива, човек никога няма да може да се освободи от тревогите. Това е разликата между съзнанието на обикновените хора и Ка съзнанието.