ТЕКСТ 7
сӯря-двреа те нти
пуруа вивато-мукхам
парвареша практим
асьотпаттй-анта-бхванам
сӯря-двреа – по пътя на светлината; те – те; нти – постигат; пуруам – Божествената Личност; вивата-мукхам – чието лице е обърнато към всичко съществуващо; пара-авара-ӣшам – собственикът на духовните и материалните светове; практим – материалната причина; ася – на света; утпатти – на сътворението; анта – на унищожението; бхванам – причината.
Като вървят по пътя на светлината, освободените души постигат Божествена Личност, която е пълното цяло, собственикът на материалните и духовните светове и върховната причина на тяхното сътворение и унищожение.
Думата сӯря-двреа значи „по пътя на светлината“, т.е. през слънчевата планета. Пътят на светлината е пътят на преданото служене. Ведите призовават хората да не вървят по пътя на мрака, а по оня път, който минава през Слънцето. Освен това тук се казва, че като върви по пътя на светлината, човек се пречиства от замърсяванията на материалните гуи. Този път го води до царството на Божествената Личност, която е пълното и съвършено цяло. С думите пуруа вивато-мукхам се обозначава Върховната Божествена Личност, която е всесъвършена. Всички останали живи същества са нищожно малки, дори и тези, които ни се струват огромни. Всяко живо същество е безкрайно малко и затова Ведите наричат Върховния Бог върховния вечен сред всички вечни. Той е собственикът на материалните и духовните светове и върховната причина на творението. Материалната природа е само инструмент в ръцете му, защото същинската причина на творението е неговата енергия. Материалната енергия също е една от неговите енергии. Както детето се ражда от брачния съюз между бащата и майката, така материалният свят се създава от съединяването на материалната енергия с погледа на Върховната Божествена Личност. Следователно действената причина на творението не е материята, а самият Върховен Бог.