ТЕКСТ 8
вма ӯрв адхишритя
дакигхри-сарорухам
апшритрбхакшваттхам
ака тякта-пиппалам
вме – на лявото; ӯрау – бедро; адхишритя – поставен; дакиа-агхри-сарорухам – десният лотосов крак; апшрита – облегнат на; арбхака – младо; ашваттхам – баняново дърво; акам – радостен; тякта – изоставил; пиппалам – семейния уют.
Богът седеше, облегнал гръб на едно младо баняново дърво, положил десния си лотосов крак върху лявото си бедро, и макар че се беше отказал от семейния уют, изглеждаше много радостен в тази поза.
Според Шрӣла Вивантха Чакравартӣ хкура позата, в която Богът седял – облегнал гръб на младото баняново дърво, – съдържа в себе си много дълбок смисъл. Баняновото дърво е наречено ашваттха, защото е много дълголетно; то живее в продължение на много години. Въздушните корени на това дърво и енергиите им са материалните елементи, пет на брой: земя, вода, огън, въздух и етер. Материалните енергии, които баняновото дърво символизира, са породени от външната енергия на Бога и затова се намират зад гърба му. А понеже тази вселена е най-малката от всички останали, баняновото дърво е наречено „малко“ (буквално „дете“). Думата тякта-пиппалам означава, че Богът вече бил приключил забавленията си в тази малка вселена. Но тъй като е абсолютен и е вечно блажен, няма никаква разлика, когато Той изоставя и когато приема нещо. И така, Богът бил готов да напусне тази вселена и да замине за друга, подобно на слънцето, което залязва на една планета и едновременно с това изгрява на друга, без да променя собственото си положение.