ТЕКСТ 10
смаран вива-сджм ӣшо
вигпитам адхокаджа
вирджам атапат свена
теджасаи вивттайе
смаран – помнене; вива-сджм – на полубоговете, на които е поверено да изградят космоса; ӣша – Върховният Бог; вигпитам – на когото се молеха; адхокаджа – Трансценденталното; вирджам – гигантската вселенска форма; атапат – като помисли; свена – от собствената си; теджас – енергия; ем – за тях; вивттайе – за да разберат.
Върховният Бог е Свръхдушата на всички полубогове, на които е възложено да изградят космическото проявление. След като чу молитвите им, Той се замисли и после прояви гигантската си вселенска форма, за да могат те да го осъзнаят.
Имперсоналистите са запленени от гигантската вселенска форма на Върховния. Те смятат, че не съществува сила, която да стои зад това гигантско проявление. Но интелигентните хора, като виждат изумителните следствия, могат да оценят значителността на причината, която ги поражда. Например човешкото тяло в майчината утроба не се развива от само себе си, а благодарение на това че в него е живото същество, душата. Материалното тяло не може да расте и да се развива от само себе си, без живото същество. Когато у някой материален обект се наблюдава развитие, това е сигурен признак, че в него се намира душа, духовна искра. Гигантската вселена се развива постепенно, както се развива детското тяло. Следователно логично е схващането, че Върховната Душа влиза вътре в тази вселена. Както материалистите не могат да открият душата и Свръхдушата в сърцето, така поради недостатъчно знание те не могат да видят и Върховната Душа като причина на вселената. Затова Ведите наричат Бога ав-мнаса-гочара – „този, който е отвъд възможностите на словото и мисълта“.
В невежеството си умозрителните философи се опитват да ограничат Върховния до рамките на словото и на мисълта, но Богът отказва да бъде толкова леснопостижим. Умозрителните философи не притежават нито подходящи слова, нито мисъл, с които прецизно да измерят безкрайността му. Богът се нарича адхокаджа, защото е личност отвъд ограничените възможности на нашите несъвършени, груби сетива. Човек не може да възприеме трансценденталното име или форма на Бога чрез умозрителни разсъждения. С ограничените си сетива светските учени и философи са напълно неспособни да си съставят някаква вярна представа за Върховния. В опитите си да направят това те приличат на жабата от кладенеца. В един кладенец имало една жаба, която щом чула за съществуването на огромния Тих океан, започнала да се надува, силейки се да го разбере или да го измери, докато накрая се пръснала и умряла. Титлата „доктор на науките“ може да се чете и като „деец на нивата“, защото всички тези доктори на науките не се различават кой знае колко много от селянина, който оре на нивата. Опитите на селянина, който оре на нивата, да разбере космическото проявление и причината, която стои в дъното на удивителния му механизъм, приличат на усилията на жабата от кладенеца да измери Тихия океан.
Богът открива себе си само пред този, който е смирен и му отдава трансцендентално любовно служене. Полубоговете, които управляват елементите и стихиите на вселената, се молили на Бога за напътствия и в отговор Той им показал вселенската си форма, както направил и когато за това го помолил Арджуна.