ТЕКСТ 2
кла-саг тад девӣ
бибхрач-чхактим урукрама
трайовишати таттвн
гаа югапад вишат
кла-сагм – известна като Клӣ; тад – в това време; девӣм – богинята; бибхрат – унищожителна; шактим – енергия; урукрама – върховно могъщ; трая-вишати – двайсет и три; таттвнм – на елементите; гаам – всички тях; югапат – едновременно; вишат – влезе.
Тогава Върховният Всемогъщ Бог заедно с богинята Клӣ, неговата външна енергия, която съединява един с друг различните елементи, влезе едновременно в двайсет и трите материални елемента.
Материалните елементи наброяват двайсет и три: съвкупна материална енергия, лъжливо его, звук, осезаемост, форма, вкус, мирис, земя, вода, огън, въздух, небе, очи, уши, нос, език, кожа, ръце, крака, анус, полови органи, реч и ум. Под влиянието на времето те се съединяват помежду си и с напредването на неговия ход отново се разединяват. Следователно времето е енергия на Бога, която действа по определен начин, следвайки указанията на Бога. Тази енергия се нарича Клӣ и нейно олицетворение е черната богиня на разрушението, която е обект на обожание предимно за хората, подвластни на гуата на мрака, или невежеството, в материалното съществуване. Във ведическите химни процесът на сътворението е описан по следния начин: мӯла-практир авиктир махадд практи-виктая сапта оашакас ту викро на практир на викти пуруа. Енергията, която действа като материална природа и се състои от двайсет и три елемента, не е първопричината на творението. Богът прониква в тези елементи и въздейства върху тях със своята енергия Клӣ. Този принцип се утвърждава и във всички останали ведически произведения. В Брахма сахит (5.35) се казва:
еко 'пй асау рачайиту джагад-аа-кои
яч-чхактир асти джагад-аа-ча яд-анта
антара-стха-параму-чантара-стха
говиндам ди-пуруа там аха бхаджми
„Обожавам предвечния Бог Говинда, който е изначалната Божествена Личност. Чрез частичната си пълна експанзия (Мах-виу) Той влиза в материалната природа, след това (като Гарбходака-шйӣ Виу) – във всяка вселена, а после (като Кшӣродака-шйӣ Виу) – във всички елементи на материята, включително и във всеки един атом. Подобни форми на Бога в космическото творение са неизброими, разпространили се както из вселените, така и в отделните атоми“.
Бхагавад-гӣт (10.42) потвърждава същото:
атхав бахунаитена
ки гтена таврджуна
виабххам ида ктснам
екшена стхито джагат
„О, Арджуна, няма полза от знанието за неизброимите ми енергии, действащи по най-разнообразни начини. Чрез една от своите части – пълната експанзия (Парамтм, или Свръхдушата) – Аз влизам в материалния космос, като прониквам във всички вселени и във всичките им съставни елементи. По този начин се създава творението“. Чудните дейности на материалната природа се дължат на Бог Ка, затова Той е първопричината, т.е. абсолютната причина на всички причини.