ТЕКСТ 38

Някои жабешки философи се опитват да узнаят Върховната Душа с помощта на философия и умозрителни построения. И когато преданите, които са познали Върховния Бог до някаква степен, кажат, че величието на Бога е неизмеримо и непостижимо, жабешките философи се нахвърлят върху тях с всякакви обвинения. Подобно на жабата в кладенеца, която се опитвала да измери Тихия океан, тези философи предпочитат да посвещават усилията си на безплодни умозрителни разсъждения, вместо да се вслушат в наставленията на преданите, такива като първия поет Брахм. Брахм се подложил на сурова и трудна медитация, която траяла хиляда небесни години, и въпреки това в края казал, че величието на Бога е необозримо. Тогава какво могат да се надяват да постигнат жабешките философи със своите дълбокомислени разсъждения?

В Брахма сахит се казва, че умозрителният философ може да се носи милиарди години по небето на философските разсъждения със скоростта на ума или вятъра, но пак няма да обозре величието на Бога. Преданите не си губят времето с подобни напразни усилия да постигнат Върховния, а смирено слушат от истински предани за неговото величие. По този начин, като слушат за него и на свой ред повтарят това, което са чули, те изпитват трансцендентално блаженство. Богът приветства дейностите на преданите, махтмите, и казва:

Чистите предани на Бога приемат подслон при пар практи, вътрешната енергия на Бога, наричана Лакмӣдевӣ, Сӣтдевӣ, Шрӣматӣ Рдхрӣ или Шрӣматӣ Рукмиӣдевӣ, и стават истински махтми, велики души. Махтмите не си губят времето с безплодни умозрителни разсъждения, а се заемат със същинско предано служене на Бога и неотклонно следват този път. Преданото служене започва със слушането и повтарянето на повествованията за дейностите на Бога. Този трансцендентален метод, който следват махтмите, им дава достатъчно знание за Бога, защото ако Богът изобщо може да бъде узнат в някаква степен, това може да стане само чрез предано служене. Човек е напълно свободен да губи скъпоценното време на човешкия си живот в празни разсъждения, но подобно философстване няма да му помогне да проникне във владенията на Бога. Махтмите не се стремят да узнаят Бога чрез умозрителни разсъждения – те се наслаждават, като слушат за славните дейности на Бога в трансценденталните му отношения с преданите и демоните. Тези повествования ги даряват с огромно удоволствие и ги правят щастливи не само в този им живот, но и в следващия.