ТЕКСТ 7
са ваи вива-сдж гарбхо
дева-кармтма-шактимн
вибабхджтмантмнам
екадх дашадх тридх
са – това; ваи – несъмнено; вива-сджм – на гигантската форма вир; гарбха – съвкупна енергия; дева – жизнена енергия; карма – жизнена дейност; тма – душата; шактимн – изпълнен с енергии; вибабхджа – раздели; тман – самия себе си; тмнам – Той самият; екадх – в едно; дашадх – в десет; тридх – и в три.
Съвкупната енергия махат-таттва, приела формата на гигантската вир-рӯпа, раздели самата себе си на съзнанието на живите същества, жизнената дейност и самоотъждествяването, които пък на свой ред се разделиха съответно на едно, десет и три.
Съзнанието е основна характеристика на живото същество, т.е. на душата. Съществуването на душата се проявява под формата на съзнание, наречено гна-шакти. Съзнанието на гигантската вир-рӯпа е съвкупното съзнание и същото това съзнание се проявява и у отделните личности. Дейността на съзнанието се осъществява чрез жизнения въздух, който се разделя на десет потока. Те се наричат пра, апна, удна, вна и самна, а според друга една класификация се делят на нга, кӯрма, ккара, девадатта и дханаджая. Материалната атмосфера замърсява съзнанието на душата, душата започва лъжливо да се отъждествява с тялото и така се слага начало на различните дейности. Това многообразие от дейности на живото същество е описано в Бхагавад-гӣт (2.41) като баху-шкх хй анантш ча буддхайо 'вявасйинм. Заблудената обусловена душа се занимава с най-различни дейности, защото съзнанието ѝ не е чисто. В чисто съзнание живото същество върши само един вид дейност. Съзнанието на индивидуалната душа става едно с върховното съзнание тогава, когато между тях се постигне пълна хармония.
Монистите смятат, че има само едно съзнание, докато стватите (преданите) споделят мнението, че съзнанието безспорно е единно, но това единство се постига само когато индивидуалното съзнание влезе в пълна хармония с върховното съзнание. Индивидуалното съзнание трябва да се съгласува с върховното съзнание. Така е и според наставленията на Бога в Бхагавад-гӣт (18.66): сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа. На индивидуалното съзнание (Арджуна) се препоръчва да действа в хармония с върховното съзнание, за да може да запази присъщата си чистота. Нелепо е да се опитваме да спрем дейностите на съзнанието. Но можем да ги пречистим, като ги хармонизираме с Върховния. В зависимост от степента на чистота съзнанието се дели на три вида, които се отличават с различна форма на самоотъждествяване: дхтмика – отъждествяване с тялото и ума, дхибхаутика – отъждествяване с продуктите на материята и дхидаивика – осъзнаване на себе си като слуга на Бога. От трите равнища на самоотъждествяване дхидаивика бележи началото на чистото съзнание, приведено в хармония с волята на Бога.