ТЕКСТ 9

В Бхагавад-гӣт (7.4 – 5) се казва, че осемте елемента – земя, вода, огън, въздух, небе, ум, интелигентност и лъжливо его – са създадени от низшата енергия на Бога, докато живите същества, които използват тази низша енергия, по природа принадлежат към висшата, вътрешната енергия на Бога. Осемте вида низша енергия действат на грубо и фино равнище, а висшата енергия действа като централна движеща сила. Това може да се види в човешкото тяло. Земята и другите груби елементи изграждат външното, физическото тяло и са като наметка за душата, а фините елементи (умът и лъжливото его) са като дрехите под наметката.

Енергията, с която се осъществяват движенията на тялото, се генерира в сърцето, а самите телесни дейности се осъществяват от сетивата, до които енергията достига чрез десетте въздушни потока. Тези въздушни потоци се класифицират по следния начин. Основният въздушен поток, който в процеса на дишането минава през носа, се нарича пра. Въздушният поток, който минава през ануса, като извежда от тялото газовете, се нарича апна. Въздухът, който движи храната в стомаха и понякога предизвиква оригване, се нарича самна. Въздухът, който минава през гърлото и чието спиране води до задушаване, се нарича удна. А въздушният поток, който циркулира из цялото тяло, се нарича вна. Освен тези пет вида, има и други, по-фини въздушни потоци. Нга е въздушният поток, с чиято помощ се отварят очите, устата и т.н. Въздушният поток, който възбужда апетита, се нарича ккара. Въздушният поток, който предизвиква съкращаването на мускулите, се нарича кӯрма. Въздушният поток, който помага на организма да се отпусне при прозявка (когато широко разтваряме уста), се нарича девадатта, а въздушният поток, който подпомага храненето, се нарича дханаджая.

Източник на всички тези въздушни потоци е сърцето, а у всеки от нас то е само едно. Тази централна енергия е висша енергия на Бога, който се намира в сърцето на всекиго заедно с индивидуалната душа и ръководи всичките ѝ действия. В Бхагавад-гӣт (15.15) това е обяснено по следния начин:

Богът, който се намира в сърцето и помага на обусловената душа да помни и да забравя, произвежда оттам цялостната жизнена сила. Обусловеното състояние на душата се дължи на това, че тя е забравила подчиненото си положение спрямо Бога. Богът позволява на този, който иска да го забрави, да тъне в забрава живот след живот. Но този, който благодарение на общуването с предан си е спомнил за Бога, получава помощ от Бога, за да го помни все повече и повече. Така обусловената душа накрая може да се върне обратно вкъщи, при Бога.

По какъв начин Богът дава на живото същество трансцендентална помощ, се описва в Бхагавад-гӣт (10.10):

Единствено буддхи йога, или процесът за постигане на себепознание с помощта на интелигентност, която се е извисила над ума (т.е. процесът на преданото служене), може да освободи обусловеното същество от лабиринта на космическото мироздание. Положението на обусловеното живо същество е подобно на положението на човек, попаднал сред огромен механизъм. Привържениците на умозрителното философстване постигат равнището на буддхи йога след много, много животи, посветени на философски търсения, докато интелигентният човек започва от равнището на интелигентността, която се извисява много над ума, и бързо постига себепознание. Процесът на буддхи йога изключва всякакви рискове от пропадане и деградация и затова е сигурен път към себепознанието, както утвърждава и Бхагавад-гӣт (2.40). Умозрителните философи не могат да разберат, че двете птици (от примера в Шветшватара Упаниад), които седят на дървото, са душата и Свръхдушата. Индивидуалната душа кълве от плодовете на дървото, а другата птица, Свръхдушата, просто наблюдава действията ѝ. Наблюдаващата птица безпристрастно помага на тази, която вкусва плодовете, да върши плодоносните си дейности. Ако човек не може да разбере разликата между душата и Свръхдушата, т.е. между Бога и живите същества, той със сигурност все още се лута из космическия механизъм и още не е дошло времето, когато ще се измъкне от този плен.