ТЕКСТ 10

Веднъж в училище учителят заплашил едно от децата, че ще му отреже главата и за назидание ще я окачи на стената, за да я гледа то как виси. Детето се уплашило и спряло да лудува. По подобен начин причина за страданията на чистата душа и за неправилното ѝ самоотъждествяване е външната енергия, държаща под контрол непокорните живи същества, които не искат да се подчиняват на волята на Бога. Всъщност живото същество не може нито да бъде поробено, нито да е нещастно, нито някога да бъде лишено от присъщото му чисто знание. Когато човек е с ясно съзнание и се замисли по-сериозно върху положението си, той ще разбере, че е вечнозависим от милостта на Върховния Бог и че опитът му да се слее с него е невъзможен. Раждане след раждане живото същество се опитва да подчини на властта си материалната природа и да стане господар на материалния свят, но не постига никакъв резултат. И накрая, когато се отчае, то се отрича от материалните дейности и се опитва да се слее с Бога, отдавайки се на философстване, което е пълно със сложни софизми, но не води до никакъв успех.

Човек е заставен да действа по подобен начин от внушенията на заблуждаващата енергия. При това преживяванията му много приличат на преживяванията на човек, който сънува, че му отсичат главата. Този, който сънува такъв сън, вижда, че собствената му глава е отсечена. Но когато някой наистина се е разделил с главата си, заедно с нея той трябва да е загубил и способността да вижда. Следователно ако човек вижда, че главата му е отсечена, той просто халюцинира. В подобно положение се намира и живото същество: то винаги е подчинено на Върховния Бог и дълбоко в себе си знае това, ала продължава да се самозалъгва, че е самият Бог, който под влиянието на м просто е забравил това. Тази концепция е напълно безсмислена, както са безсмислени халюцинациите на човека, който уж вижда собствената си глава отсечена. По този начин илюзията покрива знанието на живото същество. И понеже това противоестествено състояние на непокорство причинява страдания на живото същество, затова е толкова важно всеки да се върне към нормалното си съществуване, да стане предан на Бога и да се освободи от лъжливата представа, че е равен на Бога. Мнимото освобождение на човека, който се мисли за Бог, е последният капан, който авид поставя на пътя на живото същество. И така, в заключение можем да кажем, че живото същество, което се е разделило с вечното трансцендентално служене за Бога, става жертва на илюзията. Но дори в обусловеното си съществуване то пак си остава вечен слуга на Бога. Служенето му под омагьосващото въздействие на илюзорната м също е един вид проявление на вечното му положение, положението му на слуга. Когато живото същество се разбунтува срещу служенето за Бога, то е принудено да служи на м. То пак продължава да служи, но служенето му вече приема изкривени форми. А когато накрая поиска да се освободи от материалното робство и да престане да служи в материалния свят, то пожелава да се слее с Бога. Това е поредната му илюзия. Следователно най-доброто нещо, което човек може да направи, е да се отдаде на Бога и така завинаги да се избави от илюзията на м, както утвърждава и Бхагавад-гӣт (7.14):