ТЕКСТ 5
дешата клато йо 'св
авастхта свато 'нята
авилуптвабодхтм
са юджйетджа катхам
дешата – зависещ от обстоятелствата; клата – под влиянието на времето; я – този, който; асау – живото същество; авастхта – заради обстоятелствата; свата – поради сън; анята – заради други; авилупта – липсващо; авабодха – съзнание; тм – чиста душа; са – тя; юджйета – попада; аджа – в невежество; катхам – как е възможно.
Чистата душа е чисто съзнание и затова никога не може да се раздели от съзнанието. Нито обстоятелствата, нито времето, нито сънищата, нито някакви други причини могат да лишат душата от съзнание. Тогава как става така, че тя се озовава в невежество?
Съзнанието е постоянен спътник на живото същество и както се казва по-горе, никога не се променя. Когато живият човек се придвижва от едно място на друго, той съзнава, че мени положението си в пространството. Подобно на електричеството, той съществува винаги – в миналото, настоящето и бъдещето. Човек помни отминалите събития и на основата на миналия си опит прави предположения за бъдещето. Той никога не губи съзнание за собствената си самоличност, дори когато е поставен сред най-трудни условия. Какво тогава кара живото същество да забрави своята истинска същност на чиста душа и да започне да се отъждествява с материята? Очевидно е, че това е възможно само под влиянието на някакъв външен фактор. Истината е, че живото същество попада под влиянието на енергията авид. Това се утвърждава едновременно и във Виу Пура, и в началото на Шрӣмад Бхгаватам. В Бхагавад-гӣт (7.5) живото същество е наречено пар практи, а във Виу Пура – пар шакти. То е частица от Върховния Бог, но като негова енергия, а не като енергоизточник. Енергоизточникът може да проявява много енергии, но нито една от тях не може да бъде равна на енергоизточника. Една енергия може да подчинява на себе си друга енергия, но по отношение на енергоизточника те всички са подвластни. Енергията джӣва, наричана още кетрагя-шакти, има склонността да попада под въздействието на външната енергия, авид-карма-саг. По този начин тя се озовава в трудните условия на материалното съществуване. Живото същество не може да забрави истинската си природа, ако не е под влиянието на енергията авид. И тъй като е податливо на нейното въздействие, то никога не може да стане равно на върховния енергоизточник.