ТЕКСТ 9

Понякога на хората им се струва, че Върховната Божествена Личност, която е напълно духовна, не може да бъде източник на илюзорната енергия, отнемаща знанието на индивидуалната душа. Но вън от всякакво съмнение е, че илюзорната, външната енергия по същността си е неотделима част от Върховния Бог. Когато Всадева осъзнал Върховната Божествена Личност, той видял Бога заедно с външната му енергия, която скрива чистото знание на индивидуалните живи същества. Защо външната енергия действа по този начин? На този въпрос можем да отговорим, като се позоваваме на анализите на великите коментатори Вивантха Чакравартӣ хкура и Шрӣла Джӣва Госвмӣ. Въпреки че материалната, заблуждаващата енергия се отличава от духовната, тя все пак е една от многобройните енергии на Бога. Следователно гуите на материалната природа (гуата на доброто и останалите) с положителност са качества на самия Бог. Между енергията и нейния източник, Божествената Личност, няма разлика. Но макар енергията да е тъждествена на Бога, Богът никога не е подвластен на влиянието на енергията. Живите същества също са частици от Бога, но, за разлика от него, са под властта на материалната енергия. Жабешките философи не могат да разберат правилно непостижимото Божие йогам аишварам, което е описано в Бхагавад-гӣт (9.5). За да докажат теорията, че Нряа (самият Бог) става даридра-нряа (бедняк), те твърдят, че Върховният Бог попада под властта на материалната енергия. В отговор Шрӣла Джӣва Госвмӣ и Шрӣла Виванха Чакравартӣ хкура привеждат един много подходящ пример. Те казват, че макар слънцето да е изтъкано цялото от светлина, облаците, мракът и снегът също са неотделима част от неговата природа. Без слънцето небето не би могло да се покрива от облаци, не би се спускал мрак и на земята не би валяло сняг. Слънцето поддържа живота, а в същото време мракът и снегът, създадени от него, понякога затрудняват живота. Самото слънце обаче никога не изпитва влиянието на мрака, облаците или снега; то остава недосегаемо за тези смущения. Само хората, които нямат достатъчно знание, казват, че слънцето е покрито от облаци или е потънало в мрак. По същия начин Върховният Брахман, или Парабрахман, Божествената Личност, никога не попада под властта на материалната енергия, въпреки че тя е една от собствените му енергии (парся шактир вивидхаива шрӯяте).

Няма никакви основания да се твърди, че Върховният Брахман е овладян от заблуждаващата енергия. Облаците, мракът и снегът могат да покрият само една незначителна част от слънчевите лъчи. По същия начин гуите на материалната природа въздействат само върху живите същества, които са като слънчевите лъчи. Когато материалната енергия въздейства върху чистото съзнание на живото същество и го лишава от вечното му блаженство, това е най-голямото нещастие, което може да се случи, и то, разбира се, си има своя причина. Това става заради авид-карм-саг – енергията, под чието влияние се намират безкрайно малките живи същества, злоупотребили с ограничената си независимост. Според Виу Пура, Бхагавад-гӣт и всички други ведически произведения живите същества произлизат от енергията таастх на Бога. Затова те винаги си остават енергия и никога не могат да бъдат енергоизточник. Живите същества са като слънчевите лъчи. Както говорихме вече, между слънцето и неговите лъчи няма качествена разлика, но въпреки това лъчите попадат под влиянието на другата слънчева енергия – на облаците или снега. Въпреки че живите същества са равни по качество на висшата енергия на Бога, у тях е заложена склонността да попадат под влиянието на низшата, материалната енергия. Във ведическите химни се казва, че живите същества са като искрите на огъня. Искрите също са огън, но тяхната сила на горене е несравнима със силата на огъня, от който са произлезли. Когато искрите излетят от огъня, те попадат под влиянието на чужда атмосфера, но си запазват способността отново да се съединят с огъня в качеството си на искри. Ала те никога не могат да се мерят с огъня, от който са излетели. Като частици от огъня, искрите биха могли вечно да си останат заедно с него. В мига, в който се отделят от огъня, започват техните беди и страдания. Категорично се налага заключението, че Върховният Бог, който е първоначалният огън, никога не е подвластен на никого, но безкрайно малките искри от този огън могат да попаднат под заблуждаващото влияние на м. Нелепо е да се твърди, че Върховният Бог е под властта на собствената си материална енергия. Богът е господар на материалната енергия, а обусловените живи същества са ѝ подчинени. Така е според Бхагавад-гӣт. Жабешките философи, които заявяват, че Върховният Бог е подчинен на гуата на материалното добро, сами са заблудени от тази материална енергия, макар че се мислят за освободени души. Те обосновават теориите си с мъгляви и трудноразбираеми доводи, които са им дар от същата тази заблуждаваща енергия на Бога. Самите те обаче не са в състояние да проумеят това, защото са твърде уверени в непогрешимостта на своето знание.

В Шеста песен на Шрӣмад Бхгаватам (6.9.34) се казва:

В тези свои молитви към Върховния Бог полубоговете казват, че неговите дейности мъчно могат да бъдат разбрани, ала ония, които искрено му отдават трансцендентално любовно служене, могат да ги проумеят до някаква степен. Полубоговете признават, че Богът е неподвластен на материалното влияние и на материалното творение, но въпреки това чрез тяхното посредничество създава, поддържа и унищожава цялото космическо проявление.