ГЛАВА ОСМА

ТЕКСТ 1: Великият мъдрец Маитрея Муни каза на Видура: Потомците на цар Пӯру са достойни да служат на чистите предани, защото са се посветили на Божествената Личност. Ти също принадлежиш към този род и е чудесно, че благодарение на теб трансценденталните забавления на Бога с всеки миг се изпълват с ново и ново съдържание.

ТЕКСТ 2: Сега нека говоря върху „Бхгавата Пура“, която самата Божествена Личност изрече пред великите мъдреци за благото на ония, които за малко наслада се обричат на неимоверни страдания.

ТЕКСТ 3: Веднъж Санат-кумра, най-главният от момчетата светци, придружен от други велики мъдреци и пълен с желание да узнае истината за Всудева, Върховния, се обърна със същите въпроси като твоите към Сакараа, който се намираше на дъното на вселената.

ТЕКСТ 4: В това време Бог Сакараа медитираше върху своя Върховен Бог, когото мъдрите почитат като Бог Всудева, но заради напредъка на великите мъдреци отвори леко лотосовите си очи и заговори.

ТЕКСТ 5: Мъдреците се бяха спуснали от висшите планети до дъното на вселената по водите на Ганг и затова косите им бяха мокри. Те докоснаха лотосовите нозе на Бога, които дъщерите на змийския цар обожават с различни предмети, когато желаят да си намерят добри съпрузи.

ТЕКСТ 6: Четиримата Кумри, оглавявани от Санат-кумра, познаваха трансценденталните забавления на Бога и го възхвалиха в стихове с подбрани слова, проникнати с нежност и преданост. Тогава Бог Сакараа повдигна хилядите си качулки и скъпоценните камъни по главата му озариха всичко с ярко сияние.

ТЕКСТ 7: После Бог Сакараа изложи същината на „Шрӣмад Бхгаватам“ пред великия мъдрец Санат-кумра, който вече бе приел обет за отречение от света. На свой ред Санат-кумра предаде „Шрӣмад Бхгаватам“, както го бе чул от Сакараа, на Скхяна Муни, когато отговаряше на въпросите му.

ТЕКСТ 8: Великият мъдрец Скхяна бе най-великият от трансценденталистите. Когато той описваше величието на Бога под формата на „Шрӣмад Бхгаватам“, имаха щастието да го чуят Бхаспати и моят духовен учител Паршара.

ТЕКСТ 9: По съвет на великия мъдрец Пуластя великият мъдрец Паршара, споменат по-горе, предаде на мен най-важната от всички Пури (Бхгаватам). А сега, скъпи сине, това, което чух, аз ще разкажа на тебе, защото ти винаги си бил мой верен последовател.

ТЕКСТ 10: Когато трите свята бяха покрити от вода, не съществуваше нищо друго, освен Гарбходака-шйӣ Виу, който лежеше върху ложето си – огромната змия Ананта. Той сякаш спеше, потънал в собствената си вътрешна енергия, освободен от действията на външната си енергия. И все пак очите му не бяха напълно затворени.

ТЕКСТ 11: Подобно на енергията на огъня, скрита в дървата за горене, Богът лежеше във водите на унищожението, а у него бяха потънали всички живи същества във фините си тела. Той лежеше в самопроявяващата се енергия, наречена кла.

ТЕКСТ 12: Така Богът лежа във вътрешната си енергия четири хиляди цикъла на югите и заради външната му енергия изглеждаше сякаш Той спи, потопен във водите. Когато, подбуждани от енергията, наречена кла-шакти, живите същества започнаха да излизат, за да продължат с плодоносните си дейности, Богът видя, че трансценденталното му тяло е придобило синкав оттенък.

ТЕКСТ 13: Материалната гуа на страстта приведе в движение фината форма на творението, върху която бе съсредоточено вниманието на Бога, и я застави да проникне през корема му.

ТЕКСТ 14: Прониквайки навън, тази съвкупна форма от плодоносните дейности на живите същества прие очертанията на пъпка лотосов цвят, произлязла от Личността на Виу. По върховната воля на Бога този лотос озари всичко, сякаш бе слънце, и пресуши необятните води на унищожението.

ТЕКСТ 15: В този вселенски лотосов цвят влезе лично Бог Виу в образа си на Свръхдуша и вложи в него всички гуи на материалната природа. Тогава от лотоса се роди този, който е олицетворение на ведическата мъдрост и когото ние наричаме самороден.

ТЕКСТ 16: Брахм, който се роди от лотосовия цвят, не можеше да види света, въпреки че се намираше в средата на лотоса. Затова той обиколи цялото пространство, движейки поглед във всички посоки. Така той получи четири глави, които съответстваха на четирите посоки на света.

ТЕКСТ 17: Брахм, който седеше върху лотоса, така и не можа да проумее нито творението, нито лотоса, нито самия себе си. В края на милениума вятърът на опустошението раздвижи водата и като издигаше гигантски кръгообразни вълни, разклати лотоса.

ТЕКСТ 18: В неведението си Брахм размишляваше: Кой съм аз, който съм седнал тук, върху този лотос? Откъде израства самият той? Долу трябва да има нещо… Това, от което израства лотосът, трябва сигурно да е във водата.

ТЕКСТ 19: Докато размишляваше над тези неща, Брахм се спусна по канала във вътрешността на лотосовото стъбло и влезе във водата. Но въпреки че проникна в стъблото и се приближи чак до пъпа на Виу, той пак не може да открие корена на лотоса.

ТЕКСТ 20: О, Видура, докато търсеше по този начин причината за съществуването си, Брахм стигна предела, отвъд който животът му свършваше. Този предел се определя от колелото на вечността в ръката на Виу, което поражда у живите същества страха, например страха от смъртта.

ТЕКСТ 21: Тогава, след като не успя да постигне желаната цел, той прекрати търсенето и отново се върна горе на лотоса. И там, като започна да контролира дишането си и като отдръпна съзнанието си от всички материални обекти, Брахм съсредоточи ума си върху Върховния Бог.

ТЕКСТ 22: В края на стоте години, когато завърши медитацията си, Брахм постигна необходимото знание и благодарение на него можа да види в сърцето си Върховния, който се намираше вътре у него, но когото по-рано не можеше да види дори с цената на най-големи усилия.

ТЕКСТ 23: Брахм видя върху водата едно огромно белоснежно ложе, подобно на лотос – тялото на Шеа-нга, – а на него сама лежеше Божествената Личност. Всичко наоколо бе озарено от сиянието на скъпоценните камъни, които украсяваха качулката на Шеа-нга, и тяхната светлина разпръскваше мрака в тези владения.

ТЕКСТ 24: Великолепието на трансценденталното тяло на Бога надминаваше по красота кораловата планина. Кораловата планина е наметната с прекрасната дреха на вечерното небе, ала пред жълтите одежди на Бога красотата на тази наметка помръкваше. Билото на кораловата планина е увенчано със злато, но шлемът на Бога, украсен със скъпоценни камъни, затъмняваше блясъка му. Планината е обкичена с гирлянди от водопади, треви и цветя, но красотата на този планински пейзаж помръкваше пред великолепието на гигантското тяло на Бога и неговите ръце и нозе, украсени със скъпоценни камъни, перли, листа от туласӣ и цветни венци.

ТЕКСТ 25: Неговото трансцендентално тяло, необятно надлъж и нашир, заемаше пространството на трите вида планетарни системи – висши, средни и низши, – бе украсено със скъпоценни накити и бе облечено във великолепни одежди, които излъчваха сияние и бяха изпълнени с разнообразие.

ТЕКСТ 26: Богът леко повдигна лотосовите си нозе, за да ги покаже на Брахм. Те са източникът на всички блага, които се постигат със свободно от материални замърсявания предано служене. Богът дарява с тези блага хората, които го обожават с най-чиста преданост. Великолепието на трансценденталното сияние от лунните нокти на нозете и на ръцете му напомняше прелестта на цветните венчелистчета.

ТЕКСТ 27: Освен това Той беше признателен на преданите за тяхното служене и отстраняваше страданията им с красивата си усмивка. Ликът му, украсен с обици, бе неповторимо прекрасен, защото отразяваше сиянието на устните му и прелестта на носа и на веждите му.

ТЕКСТ 28: О, скъпи Видура, талията на Бога бе обвита в жълта дреха, по цвят наподобяваща шафранения прашец на цветето кадамба, и бе обхваната в чудно обшит пояс. Гърдите му бяха украсени със знака шрӣватса и огърлица с несметна стойност.

ТЕКСТ 29: Както сандаловото дърво е отрупано с благоуханни цветове и клонки, така тялото на Бога бе украсено с прекрасни скъпоценни камъни и бисери. Той бе дървото, което само се подхранва, Господарят на всички същества във вселената. И както сандаловото дърво е обвито от много змии, така неговото тяло бе покрито от качулките на Ананта.

ТЕКСТ 30: Подобно на огромна планина, Богът стоеше като обител за всички движещи се и неподвижни живи създания. Той е приятел на змиите, защото Бог Ананта е негов приятел. Както планината има хиляди златни върхове, така над Бога се извисяваха хилядите глави на Ананта-нга, увенчани със златни шлемове. Както понякога планината е пълна със скъпоценни камъни, така цялото трансцендентално тяло на Бога бе обсипано с несметни скъпоценности. И както понякога планината потъва във водите на океана, така Богът от време на време се потапя във водите на опустошението.

ТЕКСТ 31: Като гледаше Бога, който наподобяваше планина, Брахм стигна до заключението, че това е Хари, Божествената Личност. Той видя как неповторимо прекрасният гирлянд от цветя на гърдите на Бога възхвалява Върховния със сладкозвучни песни, пълни с ведическа мъдрост. Богът бе защитен от бойния диск Сударшана и нито слънцето, нито луната, нито въздухът, нито огънят можеха да се приближат до него.

ТЕКСТ 32: Когато Брахм, господарят на съдбините на вселената, видя Бога, едновременно с това той можа да обхване с поглед и творението. Той видя езерото в пъпа на Бог Виу, лотоса, израснал от него, а също и водите на унищожението, изсъхващия въздух и небосвода. Всичко това стана видимо за взора на Брахм.

ТЕКСТ 33: Тогава, подбуждан от гуата на страстта, Брахм почувства желание да твори. И като видя петте причини на творението, които Божествената Личност му посочи, той започна да отдава смирените си молитви, съсредоточен върху пътя на съзиданието.