ТЕКСТ 20
на ваи сва-пако 'ся випака ева в
парася мтьор вишата сама прадж
та дхвамнам анудхвантй анӣш
ятх раджсй анила бхӯта-сагх
на – не; ваи – обаче; сва-пака – привърженик; ася – на Върховната Божествена Личност; випака – враг; ева – именно; в – или; парася – на Върховния; мтьо – в образа на времето; вишата – влизащ; самам – еднакво; прадж – живите същества; там – него; дхвамнам – движещ се; анудхванти – следват; анӣш – зависими живи същества; ятх – както; раджси – прашинки; анилам – вятърът; бхӯта-сагх – другите материални елементи.
Богът, Върховната Личност, присъства в материалния свят под образа на вечното време, безпристрастен към всички живи създания. Никой не е негов приятел и никой не му е враг. Подвластни на фактора време, всички се наслаждават или страдат в резултат на собствената си карма, т.е. в съответствие с плодоносните дейности, които са вършили. Както вятърът издига и носи във въздуха малки прашинки, така живото същество изпитва страдание или наслаждение в материалния свят в зависимост от своята карма.
Въпреки че Богът, Върховната Личност, е изначалната причина на всички причини, Той не носи отговорност за материалното страдание или щастие на живите същества. Той е чужд на влечения и неприязън. Глупците обвиняват Върховния Бог в пристрастие и твърдят, че Той е причината едни да се наслаждават в материалния свят, а други да страдат. Но дадената строфа подчертава, че Богът няма никакво отношение към тези неща. От друга страна, живите същества не са независими. Щом откажат да се подчиняват на върховния повелител, те веднага попадат в материалния свят, където са свободни да търсят щастието си така, както искат. В материалния свят, сътворен за такива заблудени души, те сами създават своята карма в стремежа си да се наслаждават на резултатите от дейностите си. Носени от потока на времето, те сами стават причина за своето щастие или нещастие. Всички живи същества се раждат, живеят известно време и накрая умират. По отношение на тези три явления Богът не проявява пристрастие към никого – всеки страда и се наслаждава в съответствие със своята карма. Положението, което живото същество има, щастието и болките му са резултат от собствената му карма. Във връзка с това много уместно е употребена думата анӣш – „зависими от своята собствена карма“. Правителството дава възможност на всекиго да живее под неговите грижи и управление, но отделният човек сам създава конкретните ситуации в своя живот, които впоследствие определят начина му на съществуване – като свободен гражданин или като затворник. В тази строфа е даден пример с прашинките, които вятърът вдига във въздуха. После проблясват мълнии и върху земята се изливат поройни дъждове. Така започва дъждовният сезон, който предизвиква в гората пъстро многообразие. Богът е много добър и предоставя на всички същества равни възможности. Но човек страда или се наслаждава в материалния свят заради дейностите, които сам върши, т.е. заради своята карма.