No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 10

ахер ива пая-поа
поакаспй анартха-бхт
вена практяива кхала
сунӣтх-гарбха-самбхава

ахе – на змия; ива – като; пая – с мляко; поа – поддържането; поакася – поддържащият; апи – дори; анартха – против интересите; бхт – става; вена – цар Вена; практ – по природа; ева – несъмнено; кхала – зъл; сунӣтх – на Сунӣтх, майката на Вена; гарбха – от утробата; самбхава – роден.

Цар Вена е роден от утробата на Сунӣтх – разсъждаваха мъдреците, – затова е толкова зъл по природа. Да поддържаш такъв цар, е все едно да храниш змия с мляко, защото тъкмо той е причината за всички сегашни беди.

Святите хора обикновено стоят настрана от политическия живот и светската суета. Мъдреците подкрепили цар Вена само защото се надявали, че той ще защити народа си от крадци и престъпници, но след като се възкачил на престола, царят започнал да тормози святите хора. Главната грижа на святите личности е да извършват жертвоприношения и да се подлагат на доброволни лишения и мъчения, за да се усъвършенстват духовно, но Вена, вместо да им се отблагодари за проявената милост, се превърнал в техен най-лош враг, като им забранил да изпълняват всекидневните си задължения. Змията, която бива хранена с мляко и банани, непрекъснато увеличава отровата си и само чака удобен случай, за да ухапе своя благодетел.

« Previous Next »