ТЕКСТ 17

В тази строфа ясно са посочени задълженията на благочестивия цар. Неговият пръв и най-важен дълг е да защитава населението от крадци и престъпници, както и от министри, не по-добри от пладнешки разбойници. По-рано министрите не били избирани, а били назначавани от царя. Затова ако царят не бил много благочестив или достатъчно строг, министрите му се превръщали в истински разбойници, които безпощадно ограбвали беззащитните граждани. Дълг на царя е да не позволява в държавното управление, както и в обществените институции да проникват крадци и измамници. Той няма право да събира данъци от народа, ако не е в състояние да го защити от такива злодеи. С други думи, царят или правителството могат да облагат хората с данъци само ако са в състояние да ги защитят от престъпници и крадци.

В Дванадесета Песен на Шрӣмад Бхгаватам (12.1.42) се говори, че в бъдеще крадците и негодниците ще започнат да заемат високи държавни постове. Праджс те бхакайиянти млеччх рджаня-рӯпиа – „Тези самодоволни млеччхи (хора по-низши и от шӯдри), представящи се за царе, ще угнетяват своите поданици, а поданиците на свой ред ще тънат в грехове и пороци, така постепенно ще привикнат към злото и действайки противно на човешкия разум, съвсем ще заприличат на своите управници“. С други думи, в Кали юга – епохата на демокрацията – населението на цялата планета ще деградира до равнището на шӯдри. Както е казано в писанията (калау шӯдра-самбхава), в тази епоха всички хора ще станат шӯдри. Шӯдрите са четвъртата обществена класа и единственото, на което са способни, е да работят за трите по-висши класи. Те са най-нископоставени и не се отличават с голяма интелигентност. И тъй като в днешната епоха на демокрация всички са деградирали, те избират за лидери и държавници хора от същата категория. Но правителство, съставено изцяло от шӯдри, не е в състояние да функционира добре. Единствено катриите, представителите на втората обществена класа, под ръководството на святите личности (брхмаите), които са най-интелигентните личности в обществото, могат да управляват държавата правилно. В предишните епохи – Сатя юга, Трет юга и Двпара юга, – когато хората не били толкова деградирали, държавният глава никога не бивал избиран. Царят притежавал изключителна власт и можел веднага да осъди на смърт или да свали от длъжност всеки министър, който бъдел уличен в кражба или измама. Дълг на монарха било да наказва не само престъпниците, но незабавно да екзекутира и онези министри, които се замесвали в злоупотреби. Благодарение на бдителността и строгостта на царя държавата била управлявана безупречно и хората били щастливи, че имат такъв владетел. В заключение можем да подчертаем още веднъж, че ако царят не е в състояние да защити населението от крадци и престъпници, той няма право да го облага с данъци, които после да използва за удовлетворяване на собствените си сетива. Но ако безупречно закриля народа си, той има правото да събира данъци и да се ползва от тях. Такъв цар ще живее щастливо и спокойно до края на дните си, а след смъртта си ще се издигне до райското царство или дори до Вайкуха, където ще бъде истински щастлив.