ТЕКСТ 18

В тази строфа са очертани задълженията на държавния глава и на отделния гражданин. Дейностите и на държавния глава, и на гражданите трябва да са организирани така, че в крайна сметка всеки да служи на Върховната Божествена Личност. Царят е смятан за представител на Върховната Божествена Личност, затова негов дълг е да следи за реда в царството и да поддържа научното социално устройство, разделящо обществото на четири вари и четири шрама. Във Виу Пура се казва, че общество, в което хората са невежи и което не е разделено на четири вари (брхмаа, катрия, вайшя и шӯдра) и четири шрама (брахмачаря, гхастха, внапрастха и саннса), не е достойно да се нарича човешко и членовете му не могат да постигнат крайната цел на човешкото съществуване. Правителството е длъжно с всички средства да поддържа разделението на обществото на вари и шрами. В тази строфа е казано: бхагавн ягя-пӯруа – Върховната Божествена Личност, Ка, е ягя-пӯруа. А Бхагавад-гӣт (5.29) поддържа: бхоктра ягя-тапасм. Ка е крайната цел на всички жертвоприношения. Той е и този, който се наслаждава на техните плодове, затова е наречен ягя-пӯруа. Думата ягя-пӯруа обозначава Бог Виу или Бог Ка, както и всички останали форми на Божествената Личност, принадлежащи към категорията на виу-таттва. В съвършено организираното общество хората, разделени на вари и шрами, чрез изпълнението на отредените им задължения обожават Бог Виу. В такова общество всеки гражданин служи на Бога, като му предлага плодовете от своя труд. Това е съвършенството на живота. В Бхагавад-гӣт (18.46) е казано:

„Като обожава вездесъщия Бог, който е източникът на всички същества, и като изпълнява своите предписани задължения, човек може да постигне съвършенството“.

И така, брхмаите, катриите, шӯдрите и вайшите трябва да изпълняват задълженията си в съответствие с предписанията на шстрите и по такъв начин всеки от тях ще може да удовлетвори Върховната Божествена Личност, Виу. А царят или държавният глава трябва да следи дали всички поданици изпълняват специфичните си задължения. С други думи, правителството не бива да пренебрегва дълга си, като провъзгласява държавата за светска и не се интересува дали хората следват принципите на варшрама дхарма. В наши дни тези, които управляват държавата, не изпитват никаква почит към принципите на варшрама дхарма; те са напълно доволни от светската власт. Но при такова управление никой не може да бъде щастлив. Хората са длъжни да следват принципите на варшрама дхарма, а царят е отговорен за това, дали те следват тези принципи правилно.