ТЕКСТ 46
тася вашс ту наид
гири-кнана-гочар
йенхарадж джямно
вена-калмаам улбаам
тася – неговите (на Нида); ваш – потомци; ту – тогава; наид – наречени наиди; гири-кнана – планините и горите; гочар – населяващи; йена – защото; ахарат – той прие; джямна – роден; вена – на цар Вена; калмаам – всички грехове; улбаам – много страшни.
Щом се роди, Нида веднага прие върху себе си последиците от всички греховни дела на цар Вена. По тази причина неговите потомци, наидите, се занимават изключително с кражби, грабежи, лов и други подобни греховни деяния, заради което им е позволено да живеят само в горите и планините.
На наидите им е забранено да живеят в градовете, защото са твърде порочни. Тяхната греховна природа е намерила израз в уродливата им външност, както и в непочтените им дела. Ала не бива да забравяме, че по милостта на чистия предан дори тези грешници (известни още като кирти) могат да се разделят с греховното си минало и да станат велики ваиави. Трансценденталното любовно служене за Бога дава възможност и на най-големия грешник да се върне вкъщи, при Бога. Той трябва просто да се пречисти от замърсяванията си, като следва процеса на преданото служене. По този начин всички могат да се върнат обратно вкъщи, при Бога. Самият Бог утвърждава това в Бхагавад-гӣт (9.32):
м хи пртха вяпшритя
йе 'пи сю ппа-йоная
стрийо ваишс татх шӯдрс
те 'пи нти пар гатим
„О, сине на Птх, тези, които приемат подслон при мене, дори да са нископоставени по рождение – жени, вайши (търговци) и шӯдри (работници), – могат да достигнат най-висшата обител“.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към четиринадесета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Историята на цар Вена“.