ТЕКСТ 9
арджака-бхад еа
кто рджтад-архаа
тато 'пй сӣд бхая тв адя
катха ст свасти дехинм
арджака – в отсъствие на цар; бхат – от страх; еа – този Вена; кта – бе направен; рдж – цар; а-тат-архаа – въпреки че не заслужаваше; тата – от него; апи – също; сӣт – имаше; бхаям – опасност; ту – тогава; адя – сега; катхам – как; ст – може да има; свасти – щастие; дехинм – за обикновените хора.
Размишлявайки как да спасят държавата от анархията, мъдреците изтъкнаха, че са поставили Вена за цар само заради политическата криза в страната, макар той да не притежавал нуждите качества. Но уви, самият цар се превърнал в източник на нещастие за народа. Как хората могат да бъдат щастливи в такова положение?
В Бхагавад-гӣт (18.5) се казва, че дори който е приел живот в отречение, трябва да продължи да извършва жертвоприношения, да се подлага на мъчения и лишения и да раздава пожертвования. Брахмачрӣте трябва да извършват жертвоприношения, гхастхите – да раздават пожертвования, а онези, които са дали обет за отречение (внапрастхите и саннсӣте), трябва да се подлагат на лишения и мъчения. Така всеки може да се издигне до духовно равнище. Когато мъдреците и святите личности видели, че цар Вена е забранил тези дейности, те се разтревожили за духовния напредък на хората. Святите личности проповядват съзнание за Бога, или Ка съзнание, защото се стремят да спасят човечеството от деградация и животинско съществуване. За да могат хората да изпълняват както трябва религиозните ритуали, а крадците и престъпниците да бъдат държани в подчинение, трябва да има силна държавна власт. Само тогава хората ще могат да развиват у себе си духовно съзнание и да осъществят висшето предназначение на човешкия живот.