ТЕКСТОВЕ 10 – 11
вая рджа джхаребхитапт
ятхгнин коара-стхена вк
твм адя т шараа шарая
я сдхито втти-кара патир на
тан но бхавн ӣхату ртаве 'нна
кудхрдитн нарадева-дева
ван на накмаха уджджхитордж
врт-патис тва кила лока-пла
ваям – ние; рджан – о, царю; джхареа – от огъня на глада; абхитапт – измъчени; ятх – както; агнин – от огъня; коара-стхена – в хралупата на дърво; вк – дървета; твм – при тебе; адя – днес; т – сме дошли; шараам – убежище; шараям – който е надеждно убежище; я – който; сдхита – назначен; втти-кара – който дава работа; пати – господар; на – наш; тат – следователно; на – на нас; бхавн – твоя милост; ӣхату – моля те, постарай се; ртаве – да дадеш; аннам – храна; кудх – от глад; ардитнм – страдащи; нара-дева-дева – о, господарю на всички царе; ват на – иначе; накмахе – ще загинем; уджджхита – лишени; ӯрдж – от зърно; врт – на средствата за препитание; пати – дарител; твам – ти; кила – наистина; лока-пла – покровител на поданиците.
Скъпи царю, както дървото, в чиято хралупа гори огън, постепенно изсъхва, така и ние изсъхнахме от огъня, бушуващ в гладните ни стомаси. Ти си защитник на всички, които търсят закрила при тебе, и си поставен на трона, за да ни дадеш възможност честно да се трудим. Затова сме дошли при тебе да те молим за покровителство и защита. Та нали ти си не само цар – ти си инкарнация на Върховния Бог, ти си цар на царете. Ти можеш да ни намериш всякаква работа, защото си господар на средствата за съществуване. Затова, о, царю на царете, смирено те молим да ни спасиш от глада, като справедливо разпределиш хляба. Погрижи се за нас, защото иначе ни очаква гладна смърт.
Царят е длъжен да осигури достатъчно работа за всички членове на четирите обществени класи – брхмаи, катрии, вайши и шӯдри. Дълг на брхмаите е да изберат достоен цар, а царят на свой ред е длъжен да следи дали представителите на всички вари съвестно изпълняват своите задължения. От дадената строфа става ясно, че по онова време хората имали право да изпълняват задълженията си, но въпреки това нямали достатъчно работа. Те не били мързеливи, но пак не успявали да произведат достатъчно хранителни продукти, за да не страдат от глад. Когато попаднат в такова трудно положение, поданиците трябва да се обърнат към държавния глава – президент или цар – и той е длъжен да вземе незабавни мерки, за да ги избави от страданията им.