ТЕКСТ 6

Брахм създал материалния свят заради живите същества, които трябвало да дойдат, за да го използват за удовлетворяване на своите сетива. Но едновременно с това, според замисъла на Върховния Бог, Брахм трябвало да им даде указания под формата на Ведите, така че в крайна сметка те да могат да напуснат материалния свят и да се върнат вкъщи, при Бога. Всичко, което се ражда на земята – плодове, цветя, дървета, зърно, животни и животински продукти, – е предназначено да бъде принесено в жертва на Виу, Върховната Личност, за негово удоволствие. Тук обаче планетата Земя в образа на крава споделя, че всичките ѝ продукти се използват от неотдадени, които не се стремят към духовно себепознание. Земята притежава неограничени възможности да ражда зърно, плодове и цветя, но когато вижда, че с нейните дарове се разпореждат неотдадени, които не се стремят към духовни цели, тя спира да произвежда храна. Всичко съществуващо принадлежи на Бога, Върховната Личност, и затова трябва да се използва за негово удоволствие. Живите същества нямат право да използват природните богатства за удовлетворяване на своите сетива. Ето защо подобна реакция от страна на материалната природа е естествена и отговаря на целите, с които материалната природа е сътворена.

В тази строфа особено важни са думите асадбхи и адхта-вратаи. Асадбхи назовава неотдадените. В Бхагавад-гӣт към неотдадените са причислени дуктина (грешниците), мӯх (глупаците и негодниците), нардхам (най-пропадналите сред хората) и мяпахта-гн (тези, които са загубили знанието си под въздействие на илюзията). Всички тези хора са асат, неотдадени. Неотдадените са наричани още гха-врата, за разлика от преданите, които са дхта-врата. Ведите имат за цел да помогнат на заблудените обусловени души, които са дошли в материалния свят, за да господстват над материалната природа, да станат дхта-врата. Това означава, че те трябва да приемат обет да задоволяват сетивата си и да се наслаждават на материалния живот само като удовлетворяват сетивата на Върховния Бог. Дейността, която има за цел да удовлетвори сетивата на Ка, Върховния Бог, се нарича кртхе 'кхила-че. С други думи, човек може да се занимава с всякакъв труд, но само за да удовлетвори Ка. В Бхагавад-гӣт такава дейност е наречена ягртхт карма. Думата ягя назовава Бог Виу. Човек трябва да се труди единствено за негово удоволствие. В съвременната епоха (Кали юга) хората напълно са забравили Виу и дейностите им са насочени изцяло към удовлетворяване на собствените им сетива. По този начин хората сами се обричат на нищета, защото богатствата, на които трябва да се наслаждава Върховният Бог, не могат да бъдат използвани за чуждо сетивно наслаждение. Ако продължават по този пагубен път, хората накрая ще стигнат до пълна бедност и земята няма да ражда зърно, плодове и цветя. В Дванадесета Песен на Бхгаватам се казва, че в края на Кали юга човекът ще бъде толкова деградирал, на земята няма да има никакви зърнени храни, захар и мляко.