ТЕКСТ 2
тад абхипретя бхагавн
кармтишаям тмана
шата-кратур на маме
птхор ягя-махотсавам
тат абхипретя – отбелязвайки това; бхагавн – най-могъщият; карма-атишаям – да надмине в плодоносните дейности; тмана – него; шата-крату – цар Индра, който е извършил сто жертвоприношения; на – не; маме – понесе; птхо – на цар Птху; ягя – жертвени; мах-утсавам – велики церемонии.
Когато могъщият Индра, небесният цар, видя това, той веднага помисли, че цар Птху иска да го надмине в плодоносните дейности, и не можа да се примири с великите му жертвени церемонии.
Всеки, който идва в материалния свят, за да експлоатира материалната природа и да се наслаждава, завижда на другите. Тази завист можем да открием и у небесния цар Индра. Писанията свидетелстват, че Индра неведнъж е ставал жертва на завистта. Особена ревност той проявява към вършителите на велики дела, носещи материални плодове, и към тези, които постигат успехи в практикуването на йога, т.е. които придобиват сиддхи. Той не може да се примири с чуждите постижения и е готов на всичко, за да ги осуети. Завистта на Индра е предизвикана от страха му, че тези, които извършват велики жертвоприношения и постигат съвършенство в мистичната йога, могат да му заемат мястото. Никой в материалния свят не се радва на чуждите постижения, затова тук всички се наричат матсара, завистници. В началото на Шрӣмад Бхгаватам е казано, че това произведение е за хората, които са нирматсара, лишени от всякаква завист. С други думи, докато човек не се освободи от завистта, той не може да постигне Ка съзнание. Когато някой предан в Ка съзнание превъзхожда друг, последният просто се радва за своя другар, като вижда напредъка му в преданото служене. Тази липса на завист е характерна за Вайкуха. Завистта и съперничеството са част от материалния свят. Чувството на завист е присъщо дори на полубоговете, които са назначени да управляват материалния свят.