ТЕКСТ 22

В тази строфа е важно да отбележим, че Богът не стоял на земята, а едва-едва я докосвал. Обитателите на висшите планетни системи, като се започне от Брахмалока (планетата, на която живее Брахм) и се стигне до Сваргалока (райската планета на Индра), са постигнали толкова удивителен духовен напредък, че когато посещават нашата планета или други низши планетни системи, запазват своята безтегловност. С други думи, те могат да стоят, без да се докосват до повърхността. Бог Виу е Върховната Божествена Личност, но понеже живее на една от планетите в тази вселена, понякога Той играе ролята на полубог от материалния свят. Когато се появил пред Птху Махрджа, отначало Той не докосвал земята, но когато се почувствал дълбоко удовлетворен от поведението и добродетелите на Махрджа Птху, веднага се проявил като Върховната Божествена Личност Нряа от Вайкуха. От любов към Птху Махрджа Богът докоснал земята със стъпалата си, но едновременно с това опрял длан върху високото рамо на Гаруа, своя носач, сякаш се боял да не падне, защото Богът не е свикнал да стои на земната повърхност. Всичко това издавало огромната му обич към Махрджа Птху. Осъзнавайки щастието, което го е споходило, цар Птху се изпълнил с екстаз и не бил в състояние дори да разгледа Бога добре, но въпреки това с глас, треперещ от вълнение, той започнал да му отдава молитви.