ТЕКСТ 24
на кмайе нтха тад апй аха квачин
на ятра юмач-чарамбуджсава
махаттамнтар-хдан мукха-чюто
видхатсва карютам еа ме вара
на – не; кмайе – желая; нтха – о, господарю; тат – това; апи – дори; ахам – аз; квачит – някога; на – не; ятра – където; юмат – на твоите; чараа-амбуджа – лотосови нозе; сава – нектара; махат-тама – на великите предани; анта-хдат – от самото сърце; мукха – от устата; чюта – извиращ; видхатсва – дай; кара – уши; аютам – милион; еа – това; ме – моята; вара – благословия.
Затова, Господи, не желая да бъда благословен със сливане с битието Ти, защото тази благословия ще ме лиши от нектара на твоите лотосови нозе. Това, което искам, е да имам милиони уши, за да мога да слушам от устата на твоите чисти предани за славата на лотосовите Ти нозе.
В предишната строфа Махрджа Птху нарече Бога каиваля-пати, повелител на освобождението, което се постига при сливане с битието на Бога. Това обаче не означава, че царят желаел освобождението каиваля. В настоящата строфа Махрджа Птху открито казва: „О, Господи, не искам такава благословия“. Махрджа Птху искал да има милиони уши, за да слуша как преданите възпяват лотосовите нозе на Бога. Освен това той подчертава, че за славата на Бога трябва да слушаме от устата на чисти предани, чиито слова извират от самите дълбини на сърцето им. В началото на Шрӣмад Бхгаватам (1.1.3) се казва: шука-мукхд амта-драва-саютам – нектарът на Шрӣмад Бхгаватам е станал още по-сладък, защото извира от устата на Шрӣла Шукадева Госвмӣ. Някой може да мисли, че е все едно от кого слуша за величието на Бога – от предан или от неотдаден. Тук обаче специално се подчертава, че трябва да слушаме за величието на Бога от устата на чисти предани. Шрӣ Сантана Госвмӣ категорично ни забранява да слушаме за Бога от неотдадени. Има професионални разказвачи на Шрӣмад Бхгаватам, които умеят да говорят много изящно и красноречиво, но чистият предан не ги слуша, защото техните думи в прослава на Бога са обикновен материален звук. Когато обаче повествованията за Бога излизат от устата на чист предан, те веднага оказват върху слушателя благотворно въздействие.
Сат прасагн мама вӣря-савида (Шрӣмад Бхгаватам, 3.25.25) – думите във възхвала на Бога притежават могъщество само когато са произнесени от чист предан. Богът има безброй предани из цялата вселена и те го възславят от незапомнени времена, но въпреки това и до днес никой не е успял да опише всичките му достойнства. Затова Птху Махрджа искал да има безброй уши, както Рӯпа Госвмӣ жадувал за милиони уши и милиони езици, за да може да слави Бога и да слуша за него. С други думи, ако ушите ни постоянно слушат повествованията за Бога, няма да ни остава възможност да слушаме философията на мвдӣте, която е гибелна за духовното ни развитие. Шрӣ Чайтаня Махпрабху казва, че всеки, който слуша философите мвдӣ, дори ако те разказват за дейностите на Бога, описани във ведическата литература, се обрича на духовна смърт. Човек, който слуша философията мвда, не може да постигне духовното съвършенство.