ТЕКСТ 52

В тази строфа особено внимание заслужава думата гхеу. От представителите на четирите шрама: брахмачаря, гхастха, внапрастха и саннса – само гхастхите (семейните) имат право да общуват с жени, затова гхастха-шрамът е един вид разрешително за сетивно наслаждение. Но Птху Махрджа се отличавал с това, че никога не угаждал на сетивата си, макар да имал право на семеен живот и да притежавал несметни богатства. Това бил специфичен знак, който свидетелствал, че Махрджа Птху е чист предан на Бога. Чистият предан не е привързан към сетивното наслаждение, затова е свободен. Хората, които водят материалистичен живот, се стремят да удовлетворят собствените си сетива, докато преданите, които са постигнали освобождение, посвещават целия си живот на това да удовлетворяват сетивата на Бога.

В тази строфа Махрджа Птху е сравнен със слънцето (арка-ват). Слънцето огрява всичко, дори изпражненията, урината и другите нечистотии, но въпреки че лъчите му се докосват до тях, то, всесилното слънце, остава неосквернено. Нещо повече, неговите лъчи дезинфекцират всяко замърсено място и го пречистват. По същия начин, преданият може да се занимава с какви ли не материални дейности, но понеже не изпитва желание за сетивно наслаждение, тези дейности не оказват влияние върху него. Напротив, той превръща всяка материална дейност в предано служене на Бога. Той знае как да използва всичко в служене на Бога и затова не попада под влиянието на материалните дейности. Нещо повече, с трансценденталния си замисъл той пречиства материалните дейности. Това е описано в Бхакти-расмта синдху: сарвопдхи-винирмукта тат-паратвена нирмалам – целта на предания е да се пречисти напълно, като служи на Бога, и да се освободи от материалните обозначения.