No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 11

тата кут-т-паришрнто
нивтто гхам ейивн
кта-снночитхра
савивеша гата-клама

тата – след това; кут – от глад; т – жажда; паришрнта – твърде изморен; нивтта – прекратил; гхам ейивн – се върна вкъщи; кта – взе; снна – баня; учита-хра – най-подходящи храни; савивеша – си почина; гата-клама – се освободи от умората.

След това, изморен, жаден и гладен, царят се върна в двореца си. Там се изкъпа и се нахрани с най-отбрани храни. После си почина и така напълно се освободи от възбудата.

Цяла седмица материалистите работят много усилено. Те постоянно се измъчват: „Как да спечеля повече пари? Как да спечеля повече?“. А след това, в края на седмицата, изпитват нужда да си починат от всички дейности и да се уединят на спокойствие. Цар Пураджана се прибрал в двореца, понеже се изморил да ловува. Така съвестта му го накарала да спре да върши грехове и да се върне у дома си. В Бхагавад-гӣт материалистите са характеризирани като дуктина – личности, които постоянно извършват греховни дела. Когато човек се опомни и осъзнае, че върши грехове, съвестта му, която тук е символизирана от двореца, отново се пробужда. Обикновено материалистите са заразени с гуите на страстта и невежеството. А плод на страстта и невежеството са похотта и алчността. Материалистите действат, за да заситят своята похот и алчност. Когато се опомнят обаче, те изпитват желание да се оттеглят от всичките си дела. Ведическата култура настоятелно препоръчва подобно оттегляне; този етап от човешкия живот се нарича внапрастха. А за материалистите, които искат да се отърсят от греховете, извършвани цял живот, подобно оттегляне е абсолютно задължително.

Цар Пураджана се върнал у дома си, изкъпал се и се нахранил добре – с тази алегория се има предвид, че материалистът трябва да се оттегли от греховните дейности и да се пречисти, като приеме духовен учител и слуша от него за истинските ценности на живота. Ако направи това, той ще се почувства ободрен, както човек се чувства след баня. Щом получи посвещение от истински духовен учител, той трябва окончателно да се раздели с всички греховни дела, а именно непозволения секс, приемането на опиати и алкохол, хазарта и месоядството.

Много важна роля в тази строфа има думата учитхра. Учита значи „подходящ“. Човек трябва да яде подходящи храни, а не да се тъпче с всичко като свинята, която яде дори изпражнения. В Бхагавад-гӣт (17.8) са изброени храните, които са предназначени за хората; те са наречени сттвика-хра, т.е. храни в гуата на доброто. Човек не трябва да си позволява да яде храни в гуите на страстта и невежеството. Това значи учитхра, правилно хранене. За да пробуди истинското си съзнание, човек трябва да се откаже от месото и алкохола, защото това са продукти в гуите на страстта и невежеството. Така той ще се почувства ободрен и спокоен. Никой не може да разбере науката за Бога, ако е превъзбуден или уморен. В Шрӣмад Бхгаватам (1.2.20) се казва:

ева прасанна-манасо
бхагавад-бхакти йогата
бхагават-таттва-вигна
мукта-сагася джяте

Докато не се освободи от влиянието на страстта и невежеството, човек не може да постигне спокойствие, а докато няма спокойствие, не е способен да разбере науката за Бога. Връщането на цар Пураджана в двореца е символ на пробуждането на изначалното ни съзнание, нашето Ка съзнание. Ка съзнанието е абсолютна необходимост за хората, които са извършвали много греховни дела, особено ако са убивали животни или са ловували.

« Previous Next »