ТЕКСТ 11
тата кут-т-паришрнто
нивтто гхам ейивн
кта-снночитхра
савивеша гата-клама
тата – след това; кут – от глад; т – жажда; паришрнта – твърде изморен; нивтта – прекратил; гхам ейивн – се върна вкъщи; кта – взе; снна – баня; учита-хра – най-подходящи храни; савивеша – си почина; гата-клама – се освободи от умората.
След това, изморен, жаден и гладен, царят се върна в двореца си. Там се изкъпа и се нахрани с най-отбрани храни. После си почина и така напълно се освободи от възбудата.
Цяла седмица материалистите работят много усилено. Те постоянно се измъчват: „Как да спечеля повече пари? Как да спечеля повече?“. А след това, в края на седмицата, изпитват нужда да си починат от всички дейности и да се уединят на спокойствие. Цар Пураджана се прибрал в двореца, понеже се изморил да ловува. Така съвестта му го накарала да спре да върши грехове и да се върне у дома си. В Бхагавад-гӣт материалистите са характеризирани като дуктина – личности, които постоянно извършват греховни дела. Когато човек се опомни и осъзнае, че върши грехове, съвестта му, която тук е символизирана от двореца, отново се пробужда. Обикновено материалистите са заразени с гуите на страстта и невежеството. А плод на страстта и невежеството са похотта и алчността. Материалистите действат, за да заситят своята похот и алчност. Когато се опомнят обаче, те изпитват желание да се оттеглят от всичките си дела. Ведическата култура настоятелно препоръчва подобно оттегляне; този етап от човешкия живот се нарича внапрастха. А за материалистите, които искат да се отърсят от греховете, извършвани цял живот, подобно оттегляне е абсолютно задължително.
Цар Пураджана се върнал у дома си, изкъпал се и се нахранил добре – с тази алегория се има предвид, че материалистът трябва да се оттегли от греховните дейности и да се пречисти, като приеме духовен учител и слуша от него за истинските ценности на живота. Ако направи това, той ще се почувства ободрен, както човек се чувства след баня. Щом получи посвещение от истински духовен учител, той трябва окончателно да се раздели с всички греховни дела, а именно непозволения секс, приемането на опиати и алкохол, хазарта и месоядството.
Много важна роля в тази строфа има думата учитхра. Учита значи „подходящ“. Човек трябва да яде подходящи храни, а не да се тъпче с всичко като свинята, която яде дори изпражнения. В Бхагавад-гӣт (17.8) са изброени храните, които са предназначени за хората; те са наречени сттвика-хра, т.е. храни в гуата на доброто. Човек не трябва да си позволява да яде храни в гуите на страстта и невежеството. Това значи учитхра, правилно хранене. За да пробуди истинското си съзнание, човек трябва да се откаже от месото и алкохола, защото това са продукти в гуите на страстта и невежеството. Така той ще се почувства ободрен и спокоен. Никой не може да разбере науката за Бога, ако е превъзбуден или уморен. В Шрӣмад Бхгаватам (1.2.20) се казва:
ева прасанна-манасо
бхагавад-бхакти йогата
бхагават-таттва-вигна
мукта-сагася джяте
Докато не се освободи от влиянието на страстта и невежеството, човек не може да постигне спокойствие, а докато няма спокойствие, не е способен да разбере науката за Бога. Връщането на цар Пураджана в двореца е символ на пробуждането на изначалното ни съзнание, нашето Ка съзнание. Ка съзнанието е абсолютна необходимост за хората, които са извършвали много греховни дела, особено ако са убивали животни или са ловували.