No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 23

с тва мукха судати субхрв анурга-бхра-
врӣ-виламба-виласад-дхаситвалокам
нӣллаклибхир упасктам уннаса на
свн прадаршая манасвини валгу-вкям

с – тази (ти, моята съпруга); твам – ти; мукхам – лицето ти; су-дати – с красиви зъби; су-бхру – с хубави вежди; анурга – привързаност; бхра – изпълнена; врӣ – с женска свенливост; виламба – отпуснати; виласат – сияеща; хасита – усмихната; авалокам – с погледи; нӣла – със синкави; алака – коси; алибхи – като пчела; упасктам – така красива; уннасам – с чип нос; на – на мене; свнм – който ти принадлежа; прадаршая – моля те, покажи; манасвини – о, умислена господарке; валгу-вкям – с мили думи.

Скъпа съпруго, зъбите ти са красиви и равни, а нежните ти черти те правят да изглеждаш умислена. Моля те, не ми се сърди, бъди милостива към мене и се усмихни с любов и привързаност. Когато съзра усмивка на дивното ти лице, когато видя косите ти, прекрасни като синевата, когато видя чипото ти носле и до ушите ми долети ласкавата ти реч, тогава ще станеш за мене още по-хубава, ще пробудиш у мене неудържимо влечение и аз ще ти бъда много признателен. Ти си моята дълбоко почитана господарка.

Запленен от физическата красота на жена си, мекушавият съпруг се мъчи да стане неин най-покорен слуга. Затова Шрӣпда Шакарчря съветва човека да не става пленник на парче плът и кръв. Във връзка с това има един много поучителен разказ. Веднъж един мъж бил много влюбен в една млада жена и толкова настойчиво я ухажвал, че накрая тя решила да се отърве от него, като му покаже от какво се състои красотата ѝ. Жената си уговорила среща с мъжа, но в деня преди срещата взела разхлабително и през цялото време ходила по голяма нужда и събирала изпражненията си в един съд. На следващата вечер, когато дошло време за срещата, тя изглеждала изпита и грозна. Щом се появил на уреченото място, мъжът веднага попитал къде е жената, с която има среща, и девойката му отвърнала, че тя е същата тази жена. Мъжът не повярвал, защото не знаел, че тя е загубила красотата си под въздействието на силното разхлабително. Когато той отказал да повярва и започнал да спори, жената му казала, че не изглежда хубава като преди, защото е отделила от себе си съставките на своята красота. Мъжът я попитал какво значи това и тогава тя му показала гърнето, пълно с редки изпражнения и повръщано. Така той научил, че хубавата жена е само смес от кръв, изпражнения, урина и други отблъскващи компоненти. Това е голата истина, но под влияние на илюзията мъжът чувства влечение към илюзорната красота и става жертва на м.

Цар Пураджана умолявал царицата да възвърне предишното си очарование. Както той се опитвал да върне нейната жизненост, така и живото същество се опитва да съживи изначалното си съзнание, Ка съзнанието, което също е изпълнено с красота. Може да се направи аналогия между всяка една от красивите черти на царицата и различните аспекти на Ка съзнанието. Когато възстанови първоначалното си Ка съзнание, човек действително става устойчив и животът му се увенчава с успех.

« Previous Next »