ТЕКСТ 51

Появата на този стар приятел, приел облик на брхмаа, крие в себе си много дълбок смисъл. В аспекта си на Парамтм Ка е стар приятел на всекиго. Във Ведите е казано, че Ка винаги се намира редом до живото същество. Както гласи шрути-мантрата (дв супар саюдж сакх), Богът се намира в сърцето на всяко живо същество като сухт, най-верният му приятел, и с нетърпение чака живото същество да се върне вкъщи, обратно при него. Съпровождайки живото същество като негов неизменен свидетел, Богът му предоставя всичко необходимо да се наслаждава в материалния свят, но и при всеки удобен случай му дава добър съвет – да изостави опитите си да стане щастливо, като манипулира материалните обстоятелства, да се обърне към Върховния Бог и да му се предаде. Когато човек е приел мисията на духовния си учител като смисъл на своя живот, неговата решителност е равностойна на непосредствено съзерцание на Върховната Божествена Личност. Или както вече се каза, той вижда Върховната Божествена Личност в наставленията на духовния си учител. Този контакт с Върховния Бог се назовава с термина вӣ-сев. В коментара си към строфата вявастмик буддхир екеха куру-нандана (Бхагавад-гӣт, 2.41) Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура казва, че човек трябва да служи на думите на духовния си учител. Той не бива да отстъпва нито на крачка от неговите завети. Ако просто следва този принцип, той ще бъде способен да вижда Върховната Божествена Личност.

Върховният Бог, Парамтм, се явил пред царицата, приел облик на брхмаа. Защо Той не дошъл в изначалната си форма на Шрӣ Ка? Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура отбелязва, че само който е постигнал изключително висше равнище в любовта към Върховната Божествена Личност, може да види Бога в истинския му облик. Но дори да не вижда Бога лице в лице, този, който стриктно следва принципите, установени от духовния учител, пак общува с Върховния Бог. Тъй като се намира във всяко сърце, Богът може да напътства искрения ученик оттам, от сърцето му. За това се говори и в Бхагавад-гӣт (10.10):

„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“.

И така, ако ученикът с цялата си решителност се е посветил да изпълни мисията на духовния си учител, той веднага започва да общува с Върховната Божествена Личност чрез вӣ или чрез вапу. Това е единствената тайна, която човек трябва да знае, за да види Върховния Бог. Вместо да се опитва да открие Бога зад някой храст във Вндвана, докато в същото време се отдава на сетивни удоволствия, той трябва твърдо да следва един-единствен принцип – да изпълнява повелите на духовния си учител – и тогава много лесно ще успее да види Върховния Бог. Затова Шрӣла Билвамагала хкура е казал:

„Скъпи Боже, просто като Ти отдавам предано служене, аз лесно мога да усетя присъствието Ти навсякъде в този свят. А що се отнася до освобождението, то смирено чака пред вратата ми, допряло длани и готово да ми служи, а заедно с него покорно стоят и всички материални блага, които произтичат от дхарма (благочестието), артха (икономическото развитие) и кма (сетивното наслаждение)“ (Ка-кармта, 107). Който е изключително напреднал в преданото служене, лесно може да види Върховната Божествена Личност. Като служи на духовния си учител, човек не само вижда Върховния Бог, но и постига освобождение. А материалните блага сами идват при него, както придворните навсякъде следват царицата. За чистия предан освобождението не представлява никаква трудност, а материалните блага го очакват на всеки етап от живота му.