ТЕКСТ 1
прчӣнабархир увча
бхагавас те вачо 'смбхир
на самяг авагамяте
каваяс тад виджнанти
на вая карма-мохит
прчӣнабархи увча – цар Прчӣнабархи каза; бхагаван – повелителю мой; те – твоите; вача – думи; асмбхи – от нас; на – никога; самяк – съвършено; авагамяте – са разбрани; кавая – тези, които са вещи; тат – това; виджнанти – могат да разберат; на – никога; ваям – ние; карма – от плодоносните дейности; мохит – запленени.
Цар Прчӣнабархи отвърна: Повелителю мой, не можахме да вникнем докрай в смисъла на алегоричния разказ за цар Пураджана. Който е постигнал съвършенство в себепознанието, ще разбере тази история, но за хора като нас, привързани към плодоносните дейности, е много трудно да проникнем в същността на разказаното от тебе.
В Бхагавад-гӣт (7.13) Бог Ка казва:
трибхир гуамаяир бхваир
ебхи сарвам ида джагат
мохита нбхиджнти
мм ебхя парам авяям
„Заблуден от трите гуи (добро, страст и невежество), светът не знае за мен; Аз съм над гуите и съм неизчерпаем“. Мнозинството от хората са във властта на гуите на материалната природа и затова са практически неспособни да разберат, че зад всички дейности в материалния космос стои Ка, Върховната Божествена Личност. Който е въвлечен в благочестиви или греховни дела, няма съвършено знание за преданото служене. Алегоричното повествование, разказано от Нрада Муни на цар Бархимн, има за цел именно да подтикне обусловените души да се посветят на предано служене. Който отдава предано служене, лесно ще разбере това иносказание, но хората, заети със сетивно наслаждение вместо с предано служене, не могат да проникнат докрай в смисъла му. Цар Бархимн сам признава това.
В тази двадесет и девета глава се разисква, че който е твърде привързан към жените, в следващия си живот сам става жена, докато оня, който общува с Върховния Бог или негов представител, се отърсва от всички материални привързаности, т.е. постига освобождение.