ТЕКСТ 35
артхе хй авидямне 'пи
састир на нивартате
манас лига-рӯпеа
свапне вичарато ятх
артхе – реална причина; хи – несъмнено; авидямне – несъществуваща; апи – макар че; састи – материално битие; на – не; нивартате – престава; манас – от ума; лига-рӯпеа – с фина форма; свапне – в съня; вичарата – действайки; ятх – като.
Понякога изпитваме ужас, защото сънуваме тигър или ни се привижда змия, макар че няма нито тигър, нито змия. Така във въображението си ние създаваме ситуация, в резултат на която сами страдаме. И тези страдания продължават, докато не се пробудим от сън.
Както се казва във Ведите, живото същество е отделено и независимо от двата вида материално тяло – финото и грубото. Тези материални тела са причина за всички страдания. Това е обяснено в Бхагавад-гӣт (2.14):
мтр-спаршс ту каунтея
шӣтоа-сукха-дукха-д
гампйино 'нитс
тс титикасва бхрата
„О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи“. В тази строфа Бог Ка обяснява на Арджуна, че всички нещастия, свързани с тялото, както се появяват, така и изчезват и човек трябва да се научи да ги търпи. Всъщност ние страдаме, защото сме в материалния свят, и доказателство за това е, че когато се измъкнем оттук, идва край на всичките ни страдания. Ето защо Ведите настоятелно съветват човека да осъзнае реално, че не е материя, а е Брахман (аха брахмсми). Но никой не може да проумее това докрай, ако не се заеме с дейности, присъщи на Брахман, т.е. с предано служене. За да превъзмогне материалната си обусловеност, човек трябва да се посвети на Ка съзнание. Това е единственото разрешение на проблема.