ТЕКСТ 62

Докато човек е във властта на телесните схващания, на телесна платформа са и дейностите, които извършва. Не е трудно да разберем това. В наши дни виждаме, че всяка нация се опитва да изпревари останалите и че всеки иска да превъзхожда съседа си. Хората наричат това прогрес на човечеството. В стремежа си да огради своето тяло с комфорт, човекът гради множество планове и когато грубото му тяло загине, тези стремежи остават да съществуват във финото тяло. Не е истина, че със смъртта на тялото идва край и на живото същество. Макар че много философи и учени в този свят са на мнение, че със смъртта на тялото свършва всичко, това не е истина. В дадената строфа Нрада Муни казва, че в мига на смъртта човек отнася със себе си всички планове, които е имал (гхӣт), и за да може да ги осъществи, получава друго тяло. Това е наречено пунар бхава. След свършека на грубото тяло всички намерения на живото същество се съхраняват в ума му и по милостта на Бога то получава възможност да ги осъществи в следващото си тяло. Така действа законът на кармата. Докато умът е във властта на закона на кармата, всеки следващ живот живото същество ще трябва да приема някакво тяло.

Кармата е цялата съвкупност от плодоносни дейности, които човек извършва в полза или във вреда на своето тяло. Веднъж лично наблюдавах как на смъртния си одър един умиращ човек моли лекаря да му даде още няколко години живот, за да успее да си завърши плановете. Това значи, че умирайки, той е мислел за своите планове и намерения. След гибелта на грубото тяло тези намерения с положителност са продължили да го съпътстват, носени от финото му тяло, съставено от ум, интелигентност и его. Така, по милостта на Върховния Бог, на Свръхдушата, която винаги е в сърцето, този човек е получил нова възможност да осъществи намеренията си.

В следващото си раждане живото същество благодарение на Свръхдушата си спомня за своите недовършени начинания и се заема отново да ги реализира. Това е обяснено и в една друга строфа от Бхагавад-гӣт:

„Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които като че ли са поставени в машина, направена от материалната енергия“ (Бхагавад-гӣт, 18.61). Като седи в превозното средство, предоставено му от материалната енергия, и действа под напомнянията на Свръхдушата в сърцето, живото същество се носи из цялата вселена и с всички сили се мъчи да осъществи плановете си, мислейки се за брхмаа или катрия, за американец или индиец и т.н. Между тези обозначения няма съществена разлика. Нещата с нищо не се променят, ако някой е брхмаа вместо американец или е американец, а не негър. В крайна сметка всичко това са телесни обозначения, плод на гуите на материалната природа.