ТЕКСТ 63
ятхнумӣяте читтам
убхаяир индрийехитаи
ева прг-дехаджа карма
лакяте читта-вттибхи
ятх – както; анумӣяте – може да се отгатне; читтам – съзнанието или състоянието на ума на човек; убхаяи – и двата вида; индрия – сетива; ӣхитаи – по дейностите; евам – по същия начин; прк – предишни; дехаджам – извършвани от тялото; карма – дейности; лакяте – може да бъдат разбрани; читта – на съзнанието; вттибхи – по заниманията.
Човек може да определи състоянието на ума и на съзнанието на живото същество по дейностите на сетивата му – тези за придобиване на информация и деятелните. Аналогично, по състоянието на ума и съзнанието човек може да разбере с какво се е занимавало живото същество в миналото си раждане.
Лицето е огледало на душата, гласи поговорката. Когато човек е ядосан, гневът веднага се изписва на лицето му. Другите състояния на ума също намират изява в действията на грубото тяло. Иначе казано, действията на грубото тяло са следствие от състоянието, в което се намира умът. Функции на ума са да мисли, да чувства и да желае. Желанията на ума се проявяват чрез действията на тялото. Следователно по действията на тялото и на сетивата можем да разберем състоянието на ума. Състоянието на ума зависи от дейностите, извършени по-рано, в предишното тяло. Когато се свърже с някое сетиво, умът веднага се проявява по определен начин. Например когато умът е заслепен от гняв, езикът изрича неудържими проклятия. Ако гневът на ума се изразява посредством ръката, тя започва да удря. А когато умът изразява гнева си с посредничеството на крака, кракът започва да рита. Фините дейности на ума се проявяват чрез сетивата по безброй начини. Така функционира и умът на човека в Ка съзнание. Езикът пее мах-мантрата Харе Ка, ръцете се вдигат в екстаз, а краката танцуват за удоволствието на Ка. Тези признаци се назовават с термина аа-сттвика-викра. Сттвика-викра се нарича трансформацията на ума чрез издигането му до състоянието на доброто или до трансценденталния екстаз.