ТЕКСТ 64

Понякога сънуваме неща, които никога не сме изпитвали в сегашното си тяло. Случва ни се да сънуваме например че летим, макар че никога не сме летели и не познаваме усещането за летеж. Това означава, че сме летели в някой от миналите си животи, вероятно като полубогове или пък като космонавти. Усещането се е запазило нейде в хранилището на ума и сега най-неочаквано се проявява. По подобен начин, процесът на гниене, който протича в дълбините на някой воден басейн, се проявява под формата на мехурчета по повърхността на водата. Понякога сънуваме, че сме на място, където в действителност никога не сме били, място, което нито сме виждали, нито сме чували в този живот, но сънят ни сам по себе си вече доказва, че в някой минал живот сме познавали това място. Впечатлението се е запечатало в нашия ум и след време изплува в мислите или в сънищата ни. И така, умът е хранилище на различните мисли и преживявания от предишните ни животи. По този начин съществува приемственост между отделните ни животи – сегашният живот е свързан с предишните, а бъдещите животи ще бъдат свързани със сегашния. Хората сами потвърждават това, като казват за някого, че е роден поет, роден учен, роден предан и т.н. Ако в сегашния си живот подобно на Махрджа Амбарӣа постоянно мислим за Ка (са ваи мана ка-падравиндайо), в мига на смъртта непременно ще се върнем в царството на Бога. Дори да не постигнем пълен успех в опита си да развием Ка съзнание, в следващия си живот ще продължим да напредваме към тази цел. Потвърждение на това откриваме в Бхагавад-гӣт (6.41):

„Неуспелият йогӣ след много, много години, прекарани в наслаждение на планетите, където живеят благочестивите живи същества, се ражда в добродетелно или в богато аристократично семейство“.

Ако стриктно следваме принципите за медитация върху Ка, след смъртта си със сигурност ще постигнем Калока, Голока Вндвана.