No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 72

гарбхе блйе 'пй апаукалд
екдаша-видха тад
лига на дшяте йӯна
кухв чандрамасо ятх

гарбхе – в утробата; блйе – в детството; апи – също; апаукалт – поради незрялост; екдаша – десетте сетива и умът; видхам – под формата на; тад – по това време; лигам – финото тяло или лъжливото его; на – не; дшяте – се вижда; йӯна – на младеж; кухвм – в безлунна нощ; чандрамаса – луната; ятх – като.

В младостта десетте сетива и умът са проявени изцяло. Но при бебетата в утробата и при децата сетивните органи и умът остават скрити, както в безлунна нощ пълната луна е скрита от мрака.

Докато живото същество е в утробата, неговото грубо тяло, умът и десетте му сетива все още не са напълно развити, затова сетивните обекти не го безпокоят. Но в младостта сетивата се активират и затова младежът често сънува някоя млада девойка. Децата не виждат в съня си млади жени, защото сетивата им са все още недоразвити. Сетивата на младия човек обаче са активни дори по време на сън и въпреки че девойката, която младежът сънува, не съществува реално, сетивата му реагират и той понякога има нощни полюции. Дейностите на финото и на грубото тяло зависят от степента на развитие на тялото. В това отношение примерът с луната е много показателен. Пълната луна сияе в небето дори в безлунната нощ, но заради специфичните условия, които са се създали, просто изглежда, че нея я няма. Така и сетивата на живото същество присъстват от самото начало, но стават активни чак когато грубото и финото тяло достигнат необходимата зрялост. Докато сетивата на грубото тяло не са развити, те не оказват въздействие върху финото тяло. По същия начин, ако финото тяло няма желания, може да не се развие грубо тяло.

« Previous Next »