ТЕКСТ 73
артхе хй авидямне 'пи
састир на нивартате
дхято виан ася
свапне 'нартхгамо ятх
артхе – сетивни обекти; хи – несъмнено; авидямне – неприсъстващи; апи – въпреки че; састи – материално съществуване; на – никога; нивартате – престава; дхята – медитирайки; виан – върху сетивните обекти; ася – на живото същество; свапне – в съня; анартха – на неблаготворните неща; гама – появата; ятх – като.
Сетивните обекти, които живото същество вижда в съня си, не съществуват реално, но тъй като то е имало контакт със сетивни обекти преди това, те се проявяват. Така и живото същество, чиито сетива още не са се развили, не спира материалното си съществуване, макар че няма непосредствен контакт с обектите на сетивата.
Понякога се казва, че децата са напълно чисти, защото никога не са вършили грехове. Това обаче не е истина. Резултатите от плодоносните дейности, които се съхраняват във финото тяло, съществуват успоредно в три стадия. Първият стадий се нарича бӣджа (коренът), вторият – кӯа-стха (желанието) и третият – пхалонмукха (който е готов да даде плодове). А проявеният стадий се нарича пррабдха (вече действащи резултати). В зависимост от това, в какво състояние се намира живото същество – в съзнание или в безсъзнание, – дейността на финото или на грубото му тяло може да остава непроявена, но това не може да се нарече освобождение. Детето може да е безгрешно, но това не значи, че е освободена душа. Всичко се пази в ума му и с течение на времето неминуемо ще се прояви. Обектите на сетивното наслаждение може да въздействат на живото същество дори при отсъствието на съответни проявления във финото тяло. Вече дадохме пример с нощните полюции, при които физическите сетива действат дори когато физическите обекти не съществуват реално. Трите гуи на материалната природа може да не са проявени във финото тяло, но замърсяването с тях се запазва и с течение на времето започва да намира изява. Дори ако реакциите, свързани с финото и грубото тяло, не са проявени, живото същество не става независимо от материалните обстоятелства. Затова е погрешно да се твърди, че детето е на практика освободена душа.