ТЕКСТ 1
маитрея увча
сад видвиатор ева
кло ваи дхриямайо
джмту швашураспи
сумахн атичакраме
маитрея увча – Маитрея каза; сад – постоянно; видвиато – враждата; евам – така; кла – време; ваи – разбира се; дхриямайо – продължиха да изпитват; джмту – на зетя; швашурася – на тъста; апи – дори; су-махн – необикновено много; атичакраме – измина.
Маитрея продължи: Така враждата между тъста и зетя – Дака и Шива – продължи много години.
От предишната глава вече знаем, че Видура попитал Маитрея коя е причината за враждата между Шива и Дака. Освен това той искал да знае защо конфликтът между Дака и зет му накарал Сатӣ да посегне на живота си. Главната причина Сатӣ да си напусне тялото било обстоятелството, че Дака започнал друго жертвоприношение, и този път изобщо не поканил Шива. Въпреки че жертвоприношенията са предназначени да умилостивят Върховната Божествена Личност Виу, обикновено на тях биват канени и полубоговете, на първо място Брахм, Шива и останалите главни божества, такива като Индра и Чандра. Казва се, че ако в жертвоприношението не участват всички полубогове, то няма да бъде успешно. Но тъй като Дака и Шива вече били скарани, то когато започнал новото жертвоприношение, Дака не поканил Шива. Дака бил назначен от Брахм за главен Праджпати, а освен това бил и негов син. С други думи, той заемал доста издигнато положение и затова бил изпълнен с гордост.