ТЕКСТ 11

Дкяӣ, Сатӣ, много добре знаела, че Шива е безразличен към примамливия материален свят, възникнал от взаимодействието на трите гуи на природата. Затова, обръщайки се към него, тя го нарекла аджа, което значи „отхвърлил оковите на раждането и на смъртта“, с други думи, „осъзнал вечната си природа“. Сатӣ казвала: „Ти вече си осъзнал духовната си природа и затова не приемаш за реалност проявения космос, материалното творение, което е едно изкривено отражение. Светският живот не те привлича и тъй като разбираш илюзорността на роднинските връзки, ти не смяташ никого за свой баща, майка или сестра. Но аз съм само клета жена и не съм постигнала такова трансцендентално разбиране, затова не е учудващо, че тези неща ми се струват реални“. Само ограничените хора приемат изкривеното отражение на духовния свят за реалност. Живите същества, които са пленници на могъщата външна енергия, считат материалното творение за действителност, но тези, които са осъзнали духовната си природа, разбират илюзорността на материалния свят. Истинската реалност е другаде, в духовния свят. „Що се отнася до мен – казвала Сатӣ, – аз не разбирам твърде от тези духовни въпроси. Аз съм обикновена жена и не познавам истината. Обичам родното си място и искам да го видя“. Бхгаватам сравнява хората, които са привързани към родното си място, към тялото си и т.н., с магарета и крави. Вероятно Сатӣ била чувала тези неща от съпруга си Шива неведнъж и не два пъти, но тъй като била йоит, жена, продължавала да жадува за обектите на материалните си привързаности. Думата йоит значи „която доставя наслаждение“. Затова жените се наричат йоит. Човек, който иска да напредва по духовния път, трябва да ограничава общуването си с йоит, защото ако се превърне в играчка в ръцете им, това слага край на духовното му развитие. Казано е: „Тези, които стават играчки в ръцете на жените (йоит-крӣ-мгеу), не могат да напредват в духовното себепознание“.