ТЕКСТ 12
пашя прантӣр абхавня-йоито
'пй алакт кнта-сакх варӯтхаша
с враджадбхи шити-каха маита
набхо вимнаи кала-хаса-пубхи
пашя – само виж; прантӣ – запътилите се; абхава – о, неродени; аня-йоита – други жени; апи – със сигурност; алакт – окичени; кнта-сакх – със своите съпрузи и приятели; варӯтхаша – на големи групи; см – от тях; враджадбхи – летящи; шити-каха – о, синьошиести; маитам – украсено; набха – небето; вимнаи – с въздушни кораби; кала-хаса – лебеди; пубхи – бели.
О, неродени, о, синьошиести, не само мойте роднини, но и други жени, облечени в прекрасни одежди и украсени със скъпоценности, отиват натам със съпрузите и приятелите си. Погледни колко прекрасно стана небето, осеяно с белите им въздушни кораби, които плуват из него на големи ята.
В тази строфа Сатӣ се обръща към Шива с епитета абхава, което значи „нероден“, въпреки че Шива обикновено е наричан бхава, „роден“. Рудра, Шива, се е появил от междувеждието на Брахм, който пък се нарича Сваямбхӯ, защото не е роден нито от човек, нито от друго материално същество, а се е появил направо от лотоса, израснал от пъпа на Виу. Думата абхава, с която Сатӣ се обръща към Шива, може да се преведе и по друг начин – „този, който никога не е изпитвал материални страдания“. Сатӣ искала да насочи вниманието на своя съпруг към факта, че дори личности, които нямат роднинска връзка с баща ѝ, отиват на жертвоприношението, а тя била родна дъщеря на Дака. Друг епитет, с който е назован Шива в тази строфа, е епитетът „синьошиест“. Шива изпил цял океан отрова и я задържал в гърлото си, без да я преглъща или да ѝ позволява да попадне в стомаха му, от което шията му посиняла. Така той станал известен под името нӣлакаха, синьошиестият. Шива изпил океана отрова, защото се грижел за другите. Когато полубоговете и демоните разбивали океана, най-напред се отделила отрова и тъй като отровният океан би могъл да умъртви останалите, по-малко могъщи живи създания, Шива го изпил целия. С други думи, щом могъл да изпие толкова много отрова заради спасението на другите, сега, когато собствената му съпруга го молела да ѝ позволи да навести бащиния си дом, той пак така великодушно трябвало да ѝ позволи, макар че не му се искало.