ТЕКСТ 17
вид-тапо-витта-вапур-вая-кулаи
сат гуаи абхир асаттаметараи
смтау хат бхта-мна-дурда
стабдх на пашянти хи дхма бхӯясм
вид – образованост; тапа – аскетизъм; витта – богатство; вапу – красота на тялото и т.н.; вая – младост; кулаи – с добър произход; сатм – на благочестивите; гуаи – от такива качества; абхи – шест; асаттама-итараи – с противоположен резултат за тези, които не са велики души; смтау – здрав разум; хатм – изгубен; бхта-мна-дурда – ослепели от гордост; стабдх – възгордели се; на – не; пашянти – виждат; хи – за; дхма – величието; бхӯясм – на великите души.
Извисените души са надарени с шест достойнства: образованост, аскетизъм, богатство, красота, младост и знатен произход. Но ако този, който притежава споменатите достояния, се възгордее с тях, тогава, заслепен от високомерие, той загубва целия си здрав разум и не е в състояние да оцени славата на великите.
Вероятно някой ще се попита как е възможно Дака – образован, богат, аскетичен и с много знатен произход – да изпитва такъв непристоен гняв? В настоящата строфа Шива обяснява, че ако човекът, надарен с образованост, благороден произход, красота и богатство, твърде много се възгордее с тези достойнства, те се превръщат в източник на беди. Млякото е много полезна храна, но ако до него се е докоснала змия, то става отровно. По същия начин, материалните достойнства, такива като образоваността, богатството, красотата и доброто потекло, сами по себе си са преимущества, но когато красят човек злобен по природа, те причиняват само неприятности. Чакя Паита дава и друг пример. Той казва, че змията, която носи скъпоценен камък на главата си, продължава да внушава страх, защото въпреки това украшение си остава змия. Змията изпитва злоба към другите живи същества дори когато те с нищо не са го заслужили; такава е природата ѝ. Когато ухапе някого, тя го прави не защото той ѝ е сторил нещо лошо, а по навик. Така и Дака притежавал много материални достойнства, но всички те били отровени от високомерието и злобата му. Затова понякога материалните достояния стават пречка за оня, който се стреми да развие у себе си духовно съзнание, Ка съзнание. В молитвите си към Бога царица Кунтӣдевӣ нарекла Ка акичана-гочара, леснодостижим за лишените от материални богатства. Материалната нищета улеснява напредъка в Ка съзнание. Ако човек обаче помни вечната си връзка с Върховната Божествена Личност, той може да използва материалните си качества, такива като ерудиция, красота и благороден произход, в служба на Бога. Тогава те придобиват истинска стойност. С други думи, ако човек не притежава Ка съзнание, всичките му материални притежания и достойнства са равни на нула. Но когато пред нулата се постави Върховната Единица, стойността на тези материални достойнства веднага нараства до десет. Докато не се присъедини към Върховната Единица, нулата винаги си остава нула, дори към нея да се прибавят още сто нули. Ако човек не използва материалните си притежания и способности с Ка съзнание, те могат да го доведат до деградация.