ТЕКСТ 18
наитдшн сва-джана-вяпека
гхн пратӣд анавастхиттманм
йе 'бхгатн вакра-дхибхичакате
ропита-бхрӯбхир амаракибхи
na — not; etādṛśānām — like this; sva-jana — kinsmen; vyapekṣayā — depending on that; gṛhān — in the house of; pratīyāt — one should go; anavasthita — disturbed; ātmanām — mind; ye — those; abhyāgatān — guests; vakra-dhiyā — with a cold reception; abhicakṣate — looking at; āropita-bhrūbhiḥ — with raised eyebrows; amarṣaṇa — angry; akṣibhiḥ — with the eyes.
Човек не бива да влиза в къщата дори на приятел и на роднина, който е неуравновесен по характер и свъсил вежди, сърдито гледа към госта си.
Колкото и некултурен да е някой, той винаги е добър със своите деца, с жена си и с кръвните си роднини. Дори тигърът е нежен със своите рожби, тъй като в цялото животинско царство родителите ревниво се грижат за потомството си. Затова можело да се очаква, че Дака, колкото и жесток да бил като личност, щял да посрещне Сатӣ с внимание и гостоприемство – в края на краищата, тя му била родна дъщеря. Но думата анавастхита, използвана в тази строфа, посочва, че на хора като него човек не бива да има вяра. Тигрите са много нежни с рожбите си, но също така е известно, че понякога ги изяждат. Човек не може да има вяра на хора, които са зли по природа, защото те са твърде неуравновесени. Така Шива разубеждавал Сатӣ да не ходи в бащиния си дом, защото да отиде в дома на такъв човек непоканена, разчитайки на роднинството си с него, не било никак уместно.