No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 2

ядбхиикто дакас ту
брахма парамехин
праджпатӣн сарвем
дхипатйе смайо 'бхават

яд – когато; абхиикта – определен; дака – Дака; ту – но; брахма – от Брахм; парамехин – върховният учител; праджпатӣнм – на Праджпатите; сарвем – на всички; дхипатйе – за глава; смая – горд; абхават – той стана.

Дака страшно се възгордя, когато Брахм го посочи за главен сред всички Праджпати, прародителите на живите същества във вселената.

Въпреки че се отнасял с неприязън към Шива и му завиждал, Дака бил определен за глава на всички Праджпати, което го изпълнило с непоносима гордост. Когато човек се главозамае от материалните си постижения, той е в състояние да извърши най-безразсъдни дела. Дака бил подтикван единствено от лъжливия престиж. До какво довело това, ще научим от дадената глава.

« Previous Next »