ТЕКСТ 21

Тук е обяснена истинската причина за враждата между Шива и Дака. Дака ненавиждал Шива заради това че Шива бил въплъщение на едно от качествата на Върховната Божествена Личност и следователно заемал много високо положение, както и заради факта, че по време на жертвоприношенията винаги оказвали по-голямо уважение на Шива и му предоставяли по-почетно място, тъй като той бил в непосредствен контакт със Свръхдушата. Имало, разбира се, и много други причини. Горд с материалните си достижения, Дака не можел да се примири с издигнатото положение на Шива и яростта, в която изпаднал, когато Шива не станал да го посрещне, била само външна изява на завистта му. Както показват думите пӯруа-буддхи-ским, Шива непрекъснато бил потопен в медитация и постоянно съзерцавал Свръхдушата в сърцето си. Този, чийто разум винаги е погълнат от медитация върху Върховната Божествена Личност, е изключително извисен и дори великите личности не могат да се сравняват с него, да не говорим за обикновените живи създания. Когато Дака дошъл на жертвената арена, Шива бил потопен в медитация и е напълно възможно просто да не е забелязал тъста си. Дака обаче се възползвал от случая и проклел Шива, защото отдавна таял завист към него.

Този, който наистина е осъзнал духовната си природа, гледа на всяко тяло като на храм на Върховната Божествена Личност, която във формата си на Парамтм се намира в сърцето на всеки. Когато такъв човек отдава почит другиму, той изразява уважение не към материалното му тяло, а към Върховния Бог, присъстващ в това тяло. Ето защо оня, който е погълнат от медитация върху Върховния Бог, постоянно му отдава почитанията си. Но Дака не бил особено извисен духовно и си мислел, че почитанията са предназначени за материалното тяло. Затова когато Шива не почел материалното му тяло, той се възмутил. Понеже хората като Дака са неспособни да постигнат равнището на Шива и на другите себепознали се души, те винаги им завиждат. Тук това е илюстрирано с много подходящо сравнение. Асурите, т.е. демоните и атеистите, ненавиждат Бога, Върховната Личност. Заветното им желание е просто да го убият. Дори в наше време се срещат псевдофилософи, които пишат коментари към Бхагавад-гӣт, ала в същото време мразят Ка. Когато Ка казва: ман-ман бхава мад-бхакта (Бхагавад-гӣт, 18.65) – „Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си“ – така наречените философи обясняват, че всъщност не Ка е този, на когото трябва да се отдадем. Това не може да бъде наречено нищо друго, освен завист. Асурите, т.е. атеистите, демоните, без всякакви основания изпитват омраза към Върховната Божествена Личност. По подобен начин глупавите хора, които не могат да достигнат висините на себепознанието, вместо да почитат себепозналите се души, винаги им завиждат.