ТЕКСТ 22
пратюдгама-прашраябхивдана
видхӣяте сдху митха сумадхяме
пргяи парасмаи пуруя четас
гух-шаяива на деха-мнине
пратюдгама – като стават от мястото си; прашраяа – като се приветстват; абхивданам – почитания; видхӣяте – са предназначени; сдху – правилни; митха – взаимно; су-мадхяме – моя младолика съпруго; пргяи – от мъдрите; парасмаи – на Върховния; пуруя – на Свръхдушата; четас – с интелигентността; гух-шая – намираща се в тялото; ева – със сигурност; на – не; деха-мнине – на личността, която се отъждествява с тялото.
Моя млада съпруго, вярно е, че роднините и приятелите се поздравяват един друг, като стават на крака, разменят си приветствия и си отдават поклони. Но хората, които са достигнали трансцендентално равнище, са интелигентни и затова отправят тези почитания към Свръхдушата, намираща се вътре в тялото, а не към личността, която се отъждествява с него.
Някой може да възрази, че Шива бил длъжен да почете Дака, тъй като Дака му бил тъст. Предвиждайки това, Шива обяснява, че когато просветеният човек става, за да отдаде почит, или се покланя някому, той изразява почитта си към Свръхдушата, която се намира в сърцето на всяко живо създание. Затова сред ваиавите е прието да се разменят поклони. Дори когато ученикът се покланя на духовния си учител, учителят също му отвръща с поклон, защото тези поклони са предназначени не за тялото, а за Свръхдушата. Духовният учител също отдава почит на Свръхдушата в сърцето на ученика. В Шрӣмад Бхгаватам Богът казва, че да се отдават почитания на негов предан, е по-висш акт от отдаването на почитания на самия него. Преданите не се отъждествяват с тялото си, затова да се поклониш на ваиава, означава да отдадеш почит на Виу. Етикетът изисква щом човек срещне ваиава, веднага да му се поклони, като с това изрази почитта си към Свръхдушата в неговото сърце. Един ваиава гледа на всяко тяло като на храм на Виу. Тъй като Шива притежавал Ка съзнание, той вече бил отдал почитанията си на Свръхдушата, затова можело да се счита, че е отдал почит и на Дака, който се отъждествявал с тялото си. Нямало нужда Шива да се покланя на тялото на Дака, защото никъде във Ведите не се препоръчват подобни действия.