ТЕКСТ 23

Живото същество по природа е чисто. Асаго хй ая пуруа. Във ведическите писания се казва, че душата е винаги чиста, незамърсена от материални привързаности. Отъждествяването на душата с тялото е погрешно. Когато човек постигне съвършено Ка съзнание, той се връща в своето изначално, чисто състояние. Това състояние на съществуване се нарича шуддха-саттва, което означава, че то е трансцендентално към материалните качества. Тогава се слага край на дейностите на материалното съзнание, тъй като човекът, достигнал равнището на съществуване шуддха-саттва, се намира под непосредственото въздействие на вътрешната енергия. Така например, ако поставим желязо в огъня, то започва да се нагрява, а когато се нажежи до червено, придобива свойствата на огъня, въпреки че си остава желязо. По аналогичен начин, когато през медния проводник се пропусне електричество, той спира да действа като мед, а започва да действа като електричество. Бхагавад-гӣт (14.26) също утвърждава, че този, който искрено и предано служи на Бога, веднага се издига до равнището на чист Брахман:

И така, шуддха-саттва, както е обяснено в тази строфа, е трансцендентално състояние, което на езика на свещените писания се нарича васудева. Васудева е името на предания, чрез когото Ка се появява в материалния свят. Дадената строфа обяснява, че чистото състояние на съзнанието се нарича васудева, защото пред човека с такова съзнание докрай се открива Всудева, Върховната Божествена Личност. А за да достигне равнището на чистото предано служене, човек стриктно трябва да следва всички принципи на преданото служене и да се освободи от користните материални желания, осъществявани чрез плодоносни дейности или философски разсъждения.

Този, който е развил чиста преданост, служи на Върховната Божествена Личност от чувство за дълг, без каквито и да е себични подбуди и никакви материални обстоятелства не могат да попречат на служенето му. Това състояние се нарича шуддха-саттва, или васудева, защото преданият, който го е постигнал, вижда в сърцето си Върховната Божествена Личност, Ка. В своята Бхагават сандарбха Шрӣла Джӣва Госвмӣ е описал много добре това равнище на предаността. Той обяснява също, че думите аоттара-шата (сто и осем), които се прибавят към името на духовния учител, показват, че той се намира в шуддха-саттва, в трансценденталното състояние васудева. Думата васудева има и други значения. Тя например може да значи „този, който е навсякъде, вездесъщ“. А слънцето се нарича васудева-шабдитам. Думата васудева може да се употребява с различни значения, но което и от тях да вземем, Всудева винаги означава вездесъщата или локализираната Върховна Божествена Личност. В Бхагавад-гӣт (7.19) се казва още: всудева сарвам ити. Да се постигне истината, означава човек да разбере Всудева, Върховната Божествена Личност, и напълно да му се предаде. Васудева е равнището, на което Всудева, Върховната Божествена Личност, се разкрива пред нас. А той се открива пред нашия взор само тогава, когато се освободим от замърсяванията на материалната природа и постигнем чисто Ка съзнание. Това е равнището васудева. Същото равнище се нарича и каиваля, което значи „чисто съзнание“. Гна сттвика каивалям. Каиваля е състоянието, в което човек притежава чисто, трансцендентално знание. Затова васудева е синоним на каиваля – термин, който често се използва от имперсоналистите. Имперсоналистичната каиваля не е най-висшата степен в познанието, но когато човек постигне каиваля в Ка съзнание, т.е. когато осъзнае Върховната Божествена Личност, той постига най-големия успех. В това чисто състояние, като слуша за Бога, възпява го, помни го и т.н., благодарение на дълбоките си познания в науката за Ка той осъзнава Върховната Божествена Личност. Това протича изцяло под контрола на вътрешната енергия на Върховния Бог.

В тази строфа действието на вътрешната енергия е описано и с думата апвта, „без външни покрития“. Тъй като Върховният Бог, неговото име, форма, качества, атрибути и прочее са трансцендентални, т.е. отвъд обсега на материалната природа, те не могат да бъдат разбрани с помощта на материалните сетива. Когато в процеса на чистото предано служене сетивата се пречистят (хӣкеа хӣкеша-севана бхактир учяте), те могат да възприемат Ка вече незабулен от покрития. Тук някой може да се запита как преданото служене е в състояние да пречисти материалното зрение на човека, когато той продължава да се намира във физическото си тяло. Във връзка с това Бог Чайтаня казва, че преданото служене изчиства огледалото на ума. В чисто огледало човек може да види лицето си много ясно. По същия начин, достатъчно е човек да изчисти огледалото на своя ум, за да получи ясна представа за Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣт (8.8) се казва: абхса-йога-юктена. Този, който изпълнява предписаните си задължения в преданото служене (четас ння-гмин), т.е. слуша за Бога и го възпява, е способен да осъзнае Върховната Божествена Личност, стига умът му постоянно да е погълнат от слушането и възпяването на Бога, без да се отклонява към нещо друго. Както утвърждава Бог Чайтаня, в процеса на практикуването на бхакти йога, който започва с възпяването и слушането, умът и сърцето се пречистват и пред човека се открива ликът на Върховната Божествена Личност.

В тази строфа Бог Шива казва, че постоянно усеща присъствието на Всудева, на Върховната Божествена Личност, в сърцето си и затова непрекъснато изразява почитта си към Върховния Бог. С други думи, Шива постоянно е в транс, или самдхи. Човек не може да постигне самдхи по собствено желание; необходимо е съгласието на Всудева, на Върховната Божествена Личност, защото цялата вътрешна енергия на Върховния Бог се подчинява на неговата воля. Безспорно, материалната енергия също действа под негово ръководство, но личната воля на Бога се изпълнява от духовната енергия. Затова когато иска да се разкрие някому, Богът прави това чрез духовната си енергия. В Бхагавад-гӣт (4.6) се казва: самбхавмй тма-мя. тма-мя значи „вътрешна енергия“. Ако е удовлетворен от трансценденталното любовно служене на предания, Богът се разкрива с помощта на вътрешната си енергия, когато сам пожелае да стори това. Преданият никога не настоява: „О, Господи, ела, за да те видя“. Той не смята, че има правото да заповядва на Върховната Божествена Личност да се яви и да танцува пред него. Някои мними предани искат от Бога да се яви пред тях и да танцува. Но Богът не е подвластен на ничия воля. Ако обаче преданият го удовлетвори с чистото си предано служене, Той сам се открива пред него. Затова в тази строфа много дълбок смисъл носи думата адхокаджа, която посочва, че Върховната Божествена Личност не може да бъде възприета чрез материалните сетива. Тя не може да бъде осъзната и чрез усилията на човешкия ум, погълнат от абстрактни философски разсъждения. Но ако желае, човек може да обуздае сетивата си, да ги възпре от материални дейности и тогава с помощта на духовната си енергия Богът сам ще се разкрие пред чистия си предан. И когато това стане, преданият вече няма никакви други задължения, освен да отдава на Върховния смирените си почитания. Абсолютната Истина открива пред него своята форма. Абсолютната Истина не е аморфна. Всудева не е лишен от форма – нали в тази строфа се казва, че когато Богът се разкрие, преданият му се покланя. Човек може да се покланя само на личност, а не на нещо безличностно. Представите на мвдӣте, че Всудева е безличностен, са несъстоятелни. В Бхагавад-гӣт е употребена думата прападяте, която значи „отдаване“. А човек може да се отдаде само на личност, не на някакво безличностно единство. Щом става дума за отдаване и за поклони, това задължително предполага съществуването на обект, към когото те са насочени.