No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТОВЕ 5 – 7

тад упашрутя набхаси
кхе-чар праджалпатм
сатӣ дкяӣ девӣ
пит-ягя-махотсавам

враджантӣ сарвато дигбхя
упадева-вара-стрия
вимна-н са-прех
ника-кахӣ сувсаса

дв сва-нилабхше
лолкӣр ма-куал
пати бхӯта-пати девам
аутсукд абхябхата

тат – тогава; упашрутя – чувайки; набхаси – в небето; кхе-чарм – от тези, които летяха във въздуха (гандхарвите); праджалпатм – разговорът; сатӣ – Сатӣ; дкяӣ – дъщерята на Дака; девӣ – жената на Шива; пит-ягя-мах-утсавам – големият празник, устроен по случай жертвоприношението, което извършвал баща ѝ; враджантӣ – се стичаха; сарвата – от всички; дигбхя – посоки; упадева-вара-стрия – прекрасните съпруги на полубоговете; вимна-н – прелитайки с въздушните си кораби; са-прех – заедно със съпрузите си; ника-кахӣ – имащи огърлици с медалиони; су-всаса – облечени в изящни одежди; дв – виждайки; сва-нилая-абхше – около нейния дом; лола-акӣ – с прекрасни блеснали очи; ма-куал – красиви обици; патим – на съпруга си; бхӯта-патим – господаря на бхӯтите; девам – полубога; аутсукт – обзета от непреодолимо желание; абхябхата – каза.

Добродетелната девойка Сатӣ, дъщерята на Дака, чу как небесните обитатели, които прелитаха по небето, си говорят за великото жертвоприношение, започнато от баща ѝ. Тя видя как над самото ѝ жилище преминават красивите съпруги на обитателите на рая, стичащи се от всички посоки за церемонията. Очите на тези жени блестяха от радост, а самите те бяха облечени в прекрасни дрехи и украсени с изящни обици и огърлици с медалиони. Обзета от непреодолимо желание, Сатӣ се обърна към съпруга си, господаря на бхӯтите, и му каза.

От тези стихове става ясно, че обителта на Шива не се намира на нашата планета, а някъде в космическото пространство, иначе Сатӣ не би могла да види въздушните кораби, устремили се към Земята от най-различни посоки, и да чуе пътниците им, които си говорели за великото жертвоприношение, започнато от Дака, нейния баща. В случая Сатӣ е наречена Дкяӣ, защото е дъщеря на Дака. В разглежданите стихове се споменават и упадева-варите – така се наричат второстепенните полубогове: гандхарвите, киннарите, урагите. Те всъщност не са точно полубогове, а нещо средно между полубоговете и хората. Упадева-варите също летели с въздушни кораби. Думата сва-нилабхше означава, че те прелитали съвсем близо край жилището на Сатӣ. В тези строфи подробно са описани облеклото и външността на съпругите на небесните обитатели. Очите им трепкали, обиците и другите им украшения сияели с ослепителен блясък, те всички били пременени в празнични дрехи и носели огърлици с медалиони. Всяка жена била придружавана от съпруга си. Заедно те изглеждали толкова прекрасни, че на Сатӣ, Дкяӣ, ѝ се приискало също да се премени като тях и със своя съпруг да отиде на жертвоприношението. Това желание е естествено за всяка жена.

« Previous Next »