ТЕКСТ 9
тасмин бхагиньо мама бхартбхи свакаир
дхрува гамиянти сухд-дидкава
аха ча тасмин бхаватбхикмайе
сахопанӣта парибархам архитум
тасмин – на това жертвоприношение; бхагиня – сестри; мама – мои; бхартбхи – със съпрузите си; свакаи – своите; дхрувам – непременно; гамиянти – ще отидат; сухт-дидкава – с желанието да се видят с роднините си; ахам – аз; ча – и; тасмин – в това събрание; бхават – с теб (Шива); абхикмайе – искам; саха – със; упанӣтам – дадени; парибархам – накити и украшения; архитум – да приема.
Сигурна съм, че всичките ми сестри заедно със съпрузите си са отишли на тази велика жертвена церемония, за да се видят там с нашите роднини и близки. Аз също искам да си сложа накитите, които татко ми даде, и заедно с теб да отида на този празник.
Желанието да се наслаждават, като се украсяват с накити и скъпоценности, като се обличат в хубави дрехи и заедно със съпрузите си посещават приеми и тържества, за да се срещнат с приятели и роднини, е неизменна част от природата на жените. Тези склонности са напълно естествени, като се има предвид, че жената е главният източник на материално наслаждение. Затова на санскрит жената се нарича стрӣ – „тази, която разширява полето на материалното наслаждение“. Материалният свят се основава на взаимното привличане между мъжа и жената; така е устроено обусловеното съществуване. Жената привлича мъжа и в резултат от съюза им полето на материалните дейности, включващо дом, пари, деца, приятели и прочее, бързо започва да се разширява. По такъв начин, вместо да ограничава материалните си потребности, човек затъва все по-дълбоко в материалното наслаждение. Шива обаче не приличал на обикновените хора; това личи и от името му. Материалните наслаждения не го влечали ни най-малко, независимо че съпругата му била дъщеря на велик владетел и му бил дадена за жена по молба на самия Брахм. Шива нямал никакво желание да ходи на жертвоприношението, ала Сатӣ, която била жена, и при това царска дъщеря, се нуждаела от развлечения. Като всички останали, тя искала да отиде в бащиния си дом, да се срещне със своите сестри и да прекара приятно времето си в тяхното общество. Не случайно Сатӣ казва, че ще си сложи накитите, дар от баща ѝ. Тя не казва, че ще си сложи накити, които са ѝ подарък от нейния мъж, защото Шива бил безразличен към подобни неща. Той не умеел да избира скъпоценности и дрехи за жена си и да води светски живот, защото постоянно бил потопен в екстаз, размишлявайки за Върховната Божествена Личност. Ведическият обичай повелява по време на сватбата бащата да даде на дъщеря си богата зестра, затова Сатӣ получила от баща си достатъчно зестра, сред която имало и различни накити. Обикновено съпругът също подарява на съпругата си украшения, но от разглежданите стихове става ясно, че съпругът на Сатӣ, който не притежавал собственост, нямал възможност да направи това. Ето защо Сатӣ се канела да си сложи накитите, дар от баща ѝ. За нейно щастие Шива не ѝ взел бижутата, за да ги размени срещу гдж, както правят някои, които в стремежа си да му подражават пушат гдж и за да се сдобият с нея, пропиляват цялото си имущество. Те продават всички вещи, притежание на съпругите им, а получените пари изхарчват за цигари, алкохол и други подобни неща.