ТЕКСТ 49
бхавс ту пуса парамася мя
дурантаспа-мати самаста-дк
та хаттмасв анукарма-четасв
ануграха картум ихрхаси прабхо
бхавн – господарю; ту – но; пуса – на личността; парамася – върховния; мя – от материалната енергия; дуранта – от огромната мощ; аспа – неповлиян; мати – интелигентност; самаста-дк – този, който вижда и знае всичко; та – от същата заблуждаваща енергия; хата-тмасу – объркани в сърцето си; анукарма-четасу – чиито сърца са привлечени от плодоносните дейности; ануграхам – милост; картум – да направиш; иха – в този случай; архаси – желая; прабхо – о, господарю.
Господарю мой, ти никога не изпадаш в заблуда, подведен от всесилната илюзорна енергия на Върховната Божествена Личност, и затова си всезнаещ. Ето защо трябва да си великодушен и със състрадание да гледаш към тези, които са заблудени от същата илюзорна енергия и са силно привързани към плодоносните дейности.
Един ваиава никога не изпада под влиянието на външната енергия, защото е погълнат от трансцендентално любовно служене за Бога. В Бхагавад-гӣт (7.14) Богът казва:
даивӣ хй е гуамайӣ
мама м дуратя
мм ева йе прападянте
мм ет таранти те
„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гуи на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“. Вместо да се гневят на хората, заблудени от м, ваиавите трябва да се грижат за тях, защото без ваиавската милост тези хора никога не биха могли да се освободят от плена на м. Осъдените от м постигат спасение само чрез милостта на ваиавите.
вчх-калпатарубхяш ча
кп-синдхубхя ева ча
патитн пванебхьо
ваиавебхьо намо нама
„Отдавам смирената си почит на всички ваиави, преданите на Бога. Изпълнени със състрадание към падналите обусловени души, те са като дървета на желанията, които изпълняват желанията на всеки“. Живите същества, попаднали под влиянието на заблуждаващата енергия, са привързани към плодоносните дейности, но ваиавите проповедници събуждат в сърцата им привързаността към Ка, Върховната Божествена Личност.